През първото тримесечие на 2023 г. банковият сектор продължи да осъществява дейността си в условията на ви - сока инфлация и значителна несигурност. Очакванията са икономическият растеж да се забави през текущата година, независимо че отслабването на проблемите във веригите за доставки и понижението на енергийните цени подобри - ха перспективите пред икономическата активност спрямо прогнозите от предходните месеци. 

Това пише в новия доклад на БНБ „Банките в България“.

Засега глобалният процес на затягане на паричната политика се пренася относително бавно върху цената на финансирането в България. Под влияние на високата ликвидност на банковата система и текущите силно отрицателни стойности на реалните лихвени проценти кредитната активност в страната се запазва висока, особено в сегмента на кредитите за домакинства.

Предвид колебанията на енергийните цени, рисковете от проблеми във веригите за доставки и очакваното забавяне на външното търсене, способността за обслужване на задълженията може да отслабне, което да доведе до нарастване на необслужваните кредити и на разходите за обезценки.

В допълнение, тенденцията към повишение на лихвените проценти ще повлияе върху финансовото състояние на кредитополучателите.

През първото тримесечие на 2023 г. банковият сектор продължи да осъществява дейността си в условията на висока инфлация и значителна несигурност. Очакванията са икономическият растеж да се забави през текущата година, независимо че отслабването на проблемите във веригите за доставки и понижението на енергийните цени подобриха перспективите пред икономическата активност спрямо прогнозите от предходните месеци. 

През следващите тримесечия затягането на паричната политика в еврозоната ще започне да ограничава кредитната активност, като пренасянето му върху лихвените проценти по кредитите в България ще се ускори, включително под влияние на обявеното от БНБ увеличение на задължителните минимални резерви от средата на 2023 г., прогнозират от банката.

Според експертите това би смекчило ефектите, които продължителните периоди на висок кредитен растеж създават по отношение на задлъжнялостта и акумулирането на кредитен риск в баланса на банковата система. Затова кредитните институции следва да се придържат към консервативна политика при осъществяване на кредитната си дейност, към своевременно и адекватно провизиране и към капиталово планиране, което надлежно отчита развитието на рисковете в икономическата среда.

През първото тримесечие на 2023 г. обемът на необслужваните експозиции продължи да се понижава, което бе резултат главно от отписвания и продажби на необслужвани кредити за нефинансови предприятия. Въпреки това в непосредствен план кредитният риск е изострен, като делът на кредитите във фаза 2 по МСФО 9 се запазва на относително високи равнища.

Към 31 март 2023 г. печалбата на банковата система възлиза на 767 млн. лв., с 218 млн. лв. (39.6%) повече спрямо отчетената за първите три месеца на 2022 г., като основният фактор за това бе повишението на нетния лихвен доход.

През периода януари – март 2023 г. депозитите в банковата система се увеличават  с 3.4 млрд. лв. (2.6%) до 137.5 млрд. лв. Депозитите на кредитни институции нарастват с 13.5% (1.1 млрд. лв.). В абсолютно изражение увеличение се наблюдаваше при депозитите на домакинствата – с 1.4 млрд. лв. (1.9%), на нефинансовите предприятия (с 383 млн. лв., 0.9%), както и на сектор „държавно управление“ (с 499 млн. лв., 12.4%).