Войната удари пловдивски фирми: Спрени плащания и поскъпване с над 10% в някои браншове

Десетки пловдивски бизнеси са засегнати от военните действие в Украйна. От една страна войната породи сериозни аномалии на пазарите в цял свят - рекордни цени на петрол, газ и горива, които засягат индиректно много от производителите. 

От друга страна наложените санкции към Русия от страна на България по отношение на износ, търговия и плащания поставя буквално в ступор част от дружествата. Редица браншове, които успешно пласират продукцията си на руския пазар, в момента са с пресечени търговски пътища. Договори за милиони остават неизплатени към България заради санкциите към финансовата система и невъзможни транзакции. Готова продукцията пък не може да достигне до пазарите, за които е произведена. Основният износ на пловдивски компании за Русия включва медикаменти и медицинска апаратура, козметика, вина, машинни компоненти и части. 

"Пресметнете колко ще загуби БВП от идиотските санкции и как ще компенсирате икономиката ни от това. Защото ние имаме договори и чакаме плащания от Русия. Как ще плащаме на доставчици от Германия и на хората, които до май месец работят за държавата, а после за себе си", написа в социалните мрежи написа големият пловдивски винопроизводител Милко Цветков. 

Междувременно много компании от браншът на строителството са силно притеснени за значителният ръст в цените на метали и арматура. Украйна е основен производител и контрагент за тях, но поради военните дейвия в страната, цените са скочили рекордно - с над 10% за седмица. 

"Очертава се сериозен проблем в строителния бранш, тъй като редица от българските фирми закупуват стомана и арматура от Украйна, а цените се повишат лавинообразно. Само за седмица има ръст от 24 ст. за килограм, което означава поскъпване с 10% на метала. Възможно е бизнесът скоро да настоява да бъдат взети адекватни и спешни мерки, така че да не се отрази цената върху пазара, защото цената на жилищата ще стане непосилна", подчерта пред TrafficNews Александър Стайков, изпълнителен директор на “Бизнесът за Пловдив". 

Поради непредвидимия ход на конфликта, бизнесът трябва да мисли за всякакви сценарии, включително за изцяло спиране на доставките от Украйна, сериозни загуби от унищожена стока, както и липсата на ориентири дали и кога санкциите за търговия, стокообмен и финансови взаимоотношения с Русия ще отпадне. 

Към момента няма и предвидени помощи за бизнеса на държавно ниво, върху който рефлективат санкциите към Русия, приети на европейски ниво. Няма механизъм за подпомагане и за търгуващите с Украйна. Липсва и официални становища на браншовите организации, които да направят подстъп за търсене на възможности за компенсация на огромните загуби, които българският бизнес генерира. 

Какво и колко търгува България с Русия и Украйна по данни на Министерството на икономиката? 

Двустранни икономически отношения на Република България и Руската федерация

Русия е един от основните външноикономически партньори на България, пише в доклад на Министерство на икономиката на България. През 2020 г. на Руската федерация се падат 4,0% от външнотърговския стокообмен на България, в т.ч. 1,5% от износа и 6,2% от вноса.

Външнотърговската дейност между Република България и Руската федерация се регулира от договореностите между Руската федерация и Европейския съюз.

На 29 май 2014 г., в гр. Астана, между Руската федерация, Република Беларус и Казахстан беше подписан договор за създаването на Евразийския икономически съюз, който влезе в сила от 2015 г., което оказа влияние и на двустранната ни търговия с тези държави.

Стокообмен, износ и внос в млн.щ.дол.

Години	Стокообмен	Износ	Внос	Салдо
2010	4735,3	584,7	4150,6	- 3565,9
2011	6492,2	754,1	5738,1	- 4984,0
2012	7527,6	722,0	6805,6	- 6083,6
2013	7135,9	775,8	6360,1	- 5584,3
2014	6020,8	706,2	5314,6	- 4608,4
2015	3961,1	443,4	3517,7	- 3074,3
2016	3026,3	434,0	2592,3	- 2158,3
2017	4319,6	836,3	3483,3	- 2647,0
2018	4144,0	451,4	3692,6	- 3241,2
2019	4269,5	584,1	3685,4	- 3101,3
2020	2691,1	484,1	2207,0	1722,9
I-IX 2020	1923,7	358,3	1565,4	- 1207,1
I-IX 2021	2864,0	365,3	2498,7	- 2133,4

Данните за 2020 г., сравнени с тези от 2019 г., показват, че: Стокообменът е намалял с 37,8% и е 4,0% от общия стокообмен на България; Износът от България отчита спад със 17,8% и е 1,5% от целия износ на България; Вносът от Русия е намалял с 40,9% и е 6,2% от целия внос на страната; Отрицателното ни салдо е намаляло с 45,3%.

При структурен анализ се наблюдава, че най-голям е износът при група стоки: медикаменти, полиспасти, хладилници и др. Малко под 70% от вноса се формира от минерални продукти и горива, а останалата част се състои от суровини, материали и изделия на машиностроенето.

През периода от януари до септември 2021 г., в сравнение със същия период на 2020 г., двустранният стокообмен е нараснал с 48,9% и на Руската федерация се падат 4,5% от общия външнотърговски стокообмен на България. Износът от България бележи слаб ръст с 2,0% и е 1,2% от целия износ на страната ни. Вносът от Русия значително се е увеличил с 59,6% и е 7,4% от целия внос в България. Търговското салдо е отрицателно за България и възлиза на минус 2 133,4 млн.щ.дол. (-76,7%).

За първите девет месеца на 2021 г. се наблюдава ръст във водещата група стоки в българския износ – „Медикаменти“ с 8,2%, с дял от 27,4% от общия ни износ за Русия, както и ръст със средно над 110% във водещите групи стоки във вноса от Русия – минерални продукти и горива, които са с дял над 80% от общия руски внос.

Групи стоки Износ	Отн. дял /%/	Групи стоки Внос	Отн. дял /%/
Медикаменти (с изключение на продуктите от NN 3002, 3005 или 3006), съставени от смесени или несмесени продукти, приготвени за терапевтични или  профилактични цели, представени под формата на дози или пригодени за продажба на дребно:	26.5	Сурови нефтени масла и сурови масла от битуминозни минерали	43.3
Полиспасти; лебедки и кабестани; крикове:	4.6	Нефтен газ и други газообразни въглеводороди:	16.2
Хладилници, фризери и други съоръжения, машини и апарати за охлаждане или замразяване, с електрическо или друго оборудване; топлинни помпи, различни от машините и апаратите за кондициониране на въздуха от N 8415:	3.4	Нефтени масла и масла от битуминозни минерали, различни от суровите; неупоменати, нито включени другаде продукти, съдържащи теглонво 70% или повече нефтени масла или масла от битуминозни минерали, чийто основен компонент са тези продукти	7.7
Препарати от видовете, използвани за храна на животни:	3.2	Семена от слънчоглед, дори натрошени	7.1
Други двигатели:	2.8	Други тръби (например заварени или нитовани) с кръгло сечение, с външен диаметър, превишаващ 406,4 mm, от желязо или от стомана:	6.4
Електрически акумулатори, включително техните  сепаратори, дори с квадратна или правоъгълна форма:	2.5	Необработен алуминий:	4.8
Шоколад и други хранителни продукти, съдържащи какао:	2.4	Каменни въглища; брикети, яйцевидни брикети и подобни твърди горива, получени от каменни въглища:	2.3
Арматурни артикули и подобни устройства за тръбопроводи, котли, резервоари, вани или подобни съдове, включително редуцирвентили и термостатни вентили:	2.4	Рафинирана мед и медни сплави в необработен вид:	2.0
Апарати с Х (рентгенови) лъчи и апарати, използващи алфа, бета или гама  излъчвания, дори за медицинско, хирургическо, зъболекарско или ветеринарно приложение, включително апаратите за рентгенофлуорография или рентгенотерапия,	2.2	Части за апаратите от NN 8801 или 8802:	0.9
Свързващи препарати за леярски форми или сърца; химични продукти и препарати на химическата промишленост или на други, свързани с нея промишлености (включително смесите от естествени продукти),	2.1	Мотриси и моторни платформи, различни от тези от N 8604:	0.6

Обем на руските инвестиции в България

Година	Стойност, млн. евро
2007	245,2
2008	298,2
2009	166,1
2010	205,4
2011	206,9
2012	256,2
2013	63,6
2014	116,8
2015	29,9
2016	-42,2
2017	54,8
2018	-51,9
2019	149,9
2020	64,0
I-VI 2021	0,5

(Източник: БНБ)

По данни на БНБ, към декември 2020 г. обемът на инвестиции в България от Русия възлиза на 2 383,6 млн. евро, което представлява около 5% от всички инвестиции. В ранг-листата на чуждестранните инвеститори Русия заема девето място сред водещите чуждестранни инвеститори в България за периода 1996 – 2020 г.

Търговско-икономически отношения между Република България и Украйна

На 27 юни 2014 г. е подписано Споразумение за асоцииране между ЕС и Украйна (СА) между ЕС и Украйна, в рамките на което е включена търговска част, т. нар. дълбока и всеобхватна зона за свободна търговия (ДВЗСТ). Република България ратифицира Споразуменията за асоцииране между ЕС и Украйна на 24 юли 2014 г. (законът за ратифициране е обнародван в брой 66 на Държавен вестник от 8 август 2014 г.).

Прилагането на ДВЗСТ в СА с Украйна е отложено за 1 януари 2016 г. През м. април 2014 г., поради политическите и икономически предизвикателства, пред които е изправена Украйна, ЕС взима едностранно решение за предоставяне на Украйна на преференциален достъп до пазара на ЕС до 31.12.2015 г. Споразумението за асоцииране, в своята цялост, влиза в сила на 1 септември 2017 г.

Стокообмен на Република България с Украйна (млн.щ.дол.)