Техника за милиони, „чисти стаи“, изолирани от света, нанопокрития от най-ново поколение, разработване на иновации за индустрията – това звучи като секретна високотехнологична база на НАСА, но всъщност се случва в Пловдив, в Централната лаборатория по приложна физика към БАН под тепетата.

Днес там бе представен последния пробив на екипа на лабораторията – изграденият иновативен Изследователският център по мехатроника и нанотехнологии  по проект Център за компетентност „Интелигентни мехатронни, еко- и енергоспестяващи системи и технологии”, който е финансиран на база едноименен проект по ОП „Наука и образование за интелигентен растеж“ с 58,8 милиона лева европейски средства и 10,3 милиона лева национално съфинансиране.

Всъщност Изследователският център е първия по рода си у нас, който е ориентиран към прилагането на науката директно в сферата на бизнеса. В него се разработват изключително модерни нанопокрития за различни приложение в сектори като автомобилостроене, самолетостроенето, машиностроене, металообработване, но и медицинска апаратура, консумативи и дори пирони, стентове и други тип медицински изделия, които се поставят директно в тялото на човека.

„Основната ни дейност е да разработваме нови материали, които модифицират повърхността на инструменти, матрици, пласони. Например в медицината изискваният за тези повърхности и материали са много високи, защото става дума за човешкото тяло. Те трябва да са с много специфични параметри по отношение на корозионна устойчивост и биосъвместимост с организма на човека, но се стараем да изпълняваме тези изисквания. Вече имаме богат опит в нанасянето на такива покрития за индустрията, в медицината – основно за стентове и протези“, посочи доц. Лиляна Колаклиева, която е зам. – директор на Централна лаборатория по приложна физика към БАН – Пловдив.

Тя добави, че вече е установено, че до момента използваните титанови протези с времето отделят вредни частици за организма. Затова целта е да се направят специални покрития, така че в дългосрочен план да бъдат защитени клетките и в крайна сметка – самите пациенти от вредното въздействие на материала.

Журналисти получиха ексклузивен достъп до най-иновативната част от Центъра, а именно бялата стая, където се създават иновативни покрития за материали от най-висок клас.

„Лабораторията е научно-изследователска и иновативна. Бих казала, че това е единственото звено в БАН, което се занимава с целенасочена наука за иновации в индустрията. Името на Центъра е свързано с това – Централна лаборатория по приложна физика. Мястото, в което се намираме, е сърцето на нашата научна и иновативна работа „чистата стая“. Това е специално помещение със специални изисквания за температура, запрашеност, поддържана на минимални нива от специални ХЕПА филтри“, обясни доц. Колаклиева.

Лабораторията има различни звена и стаи. В страничните коридори и кабинети се извършва разработката за иновативен материал или технология, в „чистите стаи“ се прилагат от високотехнологични машини, а в отделно звено се анализира резултатът.

„След като този процес бъде завършен, създадената иновация се трансферира в индустрията под различни форми – поръчки за високотехнологични за индустриални фирми, които работят предимно за износ или филиали на западноевропейски фирми в България“, допълни Колаклиева.

„Това е единственото научно звено, който прави така важният трансфер от наука към бизнес. Тези високотехнологични процеси всъщност дават възможност да бъдат покрити всякакви метални елементи, за да станат годни за влагане дори в човешкото тяло, което е много отговорен процес. През последните години тук се инвестираха много европейски и национални средства. Тук имаме много скъпо и качествено оборудване, което не често се среща в Източна Европа. Изключително интересно тук е съчетанието на научен талант – българския талант и най-съвременните технологии, които навлизат директно в индустрията. Има десетки компании, които се допитват и работят вече с този Център. Помагаме им да бъдат по-високотехнологични, по-ефективни и дори да спестяват време, тъй като досега част от тези дейности се правиха само в чужбина“, посочи зам.-кметът на Пловдив Стефан Стоянов.

Оборудването е на обща стойност 5,5 млн. лв, от които само през последните 2 години са вложени около 2 милиона и половина. То се използва за разработване и изследване на новифункционални материали, както и за създаване на съвременни екологично чисти технологии за тяхното получаване.

По настоящия проект е закупен един от най-добрите микроскопи на стойност 1,2 милиона лева, който днес бе представен. Той измерва здравината, устойчивостта, издражливостта на поставеното ново покритие и реално установява неговите свойства и параметри при различна температура, натиск, като така се изчислява тяхното приложение в различните индустрии. 

„Това е уникално оборудване, с помощта, на което могат да се правят анализи на това високотехнологично и иновативно производство. Идеята е този микроскоп да се ползва също така от всички партньори по проекта, а именно – трите Технически университета, СУ „Св. Климент Охридски“, Института по роботика, Института по електроника и Централната лаборатория по приложна физика на БАН. По проекта имаме най-голям брой асоциирани партньори – тук са най-многото фирми от индустриалната част на България – Пловдив, Стара Загора, Казанлък и Габрово. Това е ценна инфраструктура за връзката наука-бизнес. В този проект се поставя и най-ценната бръмка – младите хора. Тук се дава възможност на студентите и докторантите да дойдат и да проверят какво са направили на тази ценна апаратура. Докато бизнеса си плаща за това, тук младите хора има свободен достъп до апаратура от най-ново поколение. Така затваряме цикъла“, посочи ректорът на Технически университет – Габрово проф. Илия Железаров, който е координатор на проекта.

По време на визитата бяха предстванени и две изключително сложни и комплексни машини за поставяне на изобретените нанопокрития, и то предназначени за т.н. масово производство в бизнеса. Едната машина поставя покритието, като разпръсква прахово частиците, като това позволява да се работи дори на стайна температура, докато другата машина нанася покритието чрез волтова дъга при висока температура.