„Трябва ни държавна политика за представяне на българското вино пред света. Вместо това непрекъснато се търсят престъпници сред регистрираните производители. А след като са се регистрирали, хората искат да работят, да си плащат данъците и да продават нормално”. Така Росица Касабова, собственик на винарска изба в пловдивското село Брестовица, коментира пред TrafficNews поредната поправка в Закона за акцизните складове, която засяга и винопроизводителите - да се монтират камери в данъчните складове. Изменението е по идея на Агенция “Митници”, като целта е да се следи дистанционно работата на производителите, за да се спре евентуална контрабанда.

Против поправката се обявиха всички засегнати браншови организации, които представляват българските производители на акцизни стоки - горива, вино, алкохол, пиво, тютюневи изделия. Недоволството им е изразено и чрез работодателските организации КРИБ и БСК.

Вече е изпратено официално становища до финансовото министерство. Основният аргумент срещу предлаганите поправки е, че те противоречат на Конституцията, на правилата за ограничаване на административното регулиране на стопанската дейност, на правилата за изготвянето на нормативни актове и на тези за защита на личните данни.

„Вместо да ни помагат, с всяка изминала година изискванията нарастват. В момента контролът над винопроизводителите се извършва от три ограна – Митниците, Изпълнителна агенция по лозата и виното и НАП. Новото изискване за  видеонаблюдение в данъчните складове още повече ще отежни бизнеса”, каза Касабова. 

Според нея е безумен и фактът, че избите не могат да започнат гроздобера без разрешение от Изпълнителната агенция по лозата и виното. Това пречи на производителя да си направи технологични вариации на виното - например да е зелено,  за което гроздето не трябва да е узряло до определени градуси. Или да е по-ниско алкохолно заради спецификата на пазара и изискванията на чужди клиенти.

Касабова е на мнение, че контрол трябва да има, но свръхконтолът, който се извършва в момента над регистрираните производители, не помага на никого.  В същото време нерегистрираните продължават да продават алкохолни напитки и вино нелегално. Ако те бъдат спрени от държавата, това реално ще е помощ за бранша.

 „Ако правят вино и ракия, нека си ги пият вкъщи, а не да ги продават по пазарите без документи. Това пречи на регистрираните, а всъщност те са хората, които плащат заплати и данъци”, допълни Касабова.

Освен спирането на нелегалните производители и свръхконтролът, другият голям проблем за винарите е липсата на подкрепа от държавата за създаването на по-добър имидж на родните вина по света. Това може да стане с помощ за представянето на избите на световни изложения, като виното ни се рекламира с  бранд „България”.

„Сега всеки се спасява сам както може на винените панаири. Продава каквото успее, но ето, че сега остана много непродадено вино, което сега натиска надолу цените на гроздето”,  каза за TrafficNews Екатерина Христова от винарска изба край Гоце Делчев.  Тя даде за пример държавната политика в Молдова - макар че винарите в страната не могат да се мерят с родните, на винения форум в Дюселдорф през март е впечатлила всички с добре направения си павилион, който е бил като магнит за посетителите и търговците. В същото време българските производители брали срам заради нашия малък и невзрачен щанд.

Винопроизводителите ще се съберат на конференция за обединение на бранша и за търсене на решения на проблемите пред него през ноември. В момента няколко работни групи събират информация и подготвят анализи по актуални теми, каза още Екатерина Христова.