През 2018 г. регистрираните нови пътнически автомобили в Европейския съюз достигат 15,1 млн., което представлява скромен растеж от едва 0,1% на годишна база.

Динамиката на пазара

Един от най-важните фактори за това положение е, че през септември м.г. влезе в сила т.нар. Световна тестова процедура за измерване на разхода на гориво и емисиите от въглероден диоксид при леките автомобили. Тя е базирана на данни, които се получават при действително управление на автомобила и по-добре измерва представянето по пътищата спрямо предходния тест, съответно показва, че разходът на гориво и емисиите всъщност са по-високи.

Друга причина за тази тенденция може да се търси в забавянето на две от най-големите икономики – Германия и Италия. Така тези две страни приключват годината със спад на пазара на пътнически автомобили съответно с 0,2% и 3,1%, докато в Обединеното кралство заради въздействието на Brexit той е дори 6,8%.

Дизеловите автомобили губят пазарен дял за сметка на бензиновите, хибридните и електрическите. Интересът към последните става все по-висок, като основните причини за това са стимулите от държавите – възстановяване на част от сумите при покупка на такъв автомобил, освобождаване от данъци, безплатно паркиране в зони с ограничено ползване на автомобили, безплатно зареждане в обществени станции и други, коментира пред "Труд" финансистът Димитър Чобанов.

Други фактори, които привличат вниманието към електромобилите, са тяхната динамика и подобряването на батериите, които разширяват възможностите за използване на тези автомобили и извън градовете.

Как е у нас?

Българският пазар на нови автомобили остава скромен по размер. Данните показват, че през 2018 г. са регистрирани 34 332 пътнически и 6 282 лекотоварни автомобила, т.е. общо 40 614 нови автомобила. Отбелязаният темп на растеж на годишна база е 9,1%. Общите продажби са далеч по-ниски от реализираните преди Световната финансова криза (най-високата им стойност досега е през 2008 г. – 55 236 автомобила), но продължава тенденцията за растеж на този пазар от 2011 г. насам.

Наличието на икономически растеж, ниската безработица и нарастването на средните доходи са основната предпоставка за разширяването на автомобилния пазар в България. Друг важен фактор за това са ниските лихвени проценти при лизинга на автомобили.

През 2018 г. се запази тенденцията те да се понижават. Някои дилъри предлагат безлихвен лизинг освен отстъпките в цената, което значително намалява общия разход за придобиване на тези автомобили.

Развитието през годината обаче дава основание за по-песимистични очаквания за 2019 г.

Данните от дилърите за продажните цени без отстъпки показват, че цената на базов модел нов автомобил от най-нисък клас е над 14 хил. лв. и в зависимост от марката достига до около 20 хил. лв.

Освен ниските доходи на населението важна причина за малкия размер на пазара на нови автомобили у нас са предпочитанията на хората към по-стари (понякога значително) автомобили с по-големи размери, по-добра динамика и повече удобства при същата първоначална цена.

Покупката на употребяван автомобил обаче крие рискове, заради които могат да възникнат значителни средства за ремонти и да направят общата цена на притежание значително по-висока, предупреждава Чобанов.

"В това отношение политиката на държавата да определя размера на данъка според възрастта на автомобила и неговата стойност, но не и според вредните емисии насърчава населението да използва повече стари автомобили", смята той.

Ефектите от промяната от началото на 2019 г. все още е твърде рано да бъдат оценени, но вероятно трудно биха повлияли значително върху тази нагласа.

До момента опитите за стартиране на производство на автомобили в България са несполучливи. Бърз напредък се отбелязва обаче в производството на автомобилни части поради засилената инвестиционна активност в тази област през последните години.