Близо две трети от фирмите у нас са преминали успешно периода на адаптация към еврото. Това показват данните от най-новото проучване на Българската търговско-промишлена палата (БТПП), проведено в периода 5-13 март 2026 г. сред фирми от различни сектори.

"Вече три месеца след влизането на България в еврозоната, равносметката показва, че катастрофалните сценарии и насажданите негативни очаквания за въвеждането на единната европейска валута не са се сбъднали. Оказва се, че българските граждани, бизнесът и банковата система са били много по-добре подготвени, отколкото са сочели и най-смелите очаквания", посочиха в своя анализ от БТПП.

Бизнесът се справя успешно, но отчита нови предизвикателства. Според данните от анкетата, внушителните 66,22% от компаниите категорично заявяват, че не са имали съществени проблеми и преходът е преминал успешно. Възникналите казуси са били предимно моментни и решими – свързани основно с обучения на персонала и притеснения за първия месец на двойно обращение на валутите.

Въпреки плавния преход, предприемачите посочват и някои затруднения. Най-сериозното от тях е повишаването на цените на суровините и материалите, усетено от близо 38% от анкетираните. Допълнително предизвикателство е натискът за увеличаване на заплатите (при 34% от фирмите), което се свързва както с ръста на минималната работна заплата в началото на годината, така и с инфлационните очаквания.

Промяната в паричния модел е довела и до временно изчаквателно поведение при потребителите – 26% от фирмите забелязват "по-плахи" покупки и по-слабо търсене от страна на клиентите. Малка част от бизнеса (около 16%), предимно микро и малки фирми, са се сблъскали с технически трудности при адаптирането на счетоводните софтуери и процеса на годишно приключване.

Инфлацията: Какво показва статистиката?

Основното притеснение на потребителите – рязък скок на цените на стоките вследствие на еврото – категорично не се оправдава. Ефектът от самото превалутиране върху общата инфлация е минимален и краткотраен, като нивата са в рамките на очакваното и сходни с опита на държави като Хърватия, Естония и Латвия. Експертите подчертават, че евентуални рискове за цените в следващите месеци биха дошли от външни геополитически фактори, както и от цените на горивата и енергията, а не от въвеждането на новата валута.

Официалните данни на Националния статистически институт (НСИ) отчитат месечна инфлация от 0,6% през януари и 0,4% през февруари 2026 г.. За месец март предварителните експресни оценки сочат леко повишение на месечната инфлация до 0,7%, което се дължи основно на поскъпване в сектор "Транспорт" (5,5%).

За да се гарантира спокойствието на пазара и да се предотврати спекулата, Комисията за защита на потребителите (КЗП) е извършила над 8000 проверки от въвеждането на еврото досега. Съставени са 825 акта, а наложените глоби надхвърлят 1 милион евро. Важен механизъм за контрол остава задължителното изписване на цените в двете валути, което ще продължи до август 2026 г..

Българите се разделят с лева предсрочно

Процесът по изтегляне на старите пари върви с изненадващо бързи темпове. Към момента са изтеглени 91% от левовете, които са били в обращение в началото на 2025 г., като извън касите на БНБ остават едва 2,9 млрд. лева в банкноти и монети. Благодарение на добрата организация, тази цел е постигната значително по-рано от планирания срок – краят на юни 2026 г..

Като цяло, националните проучвания показват ясна тенденция: позитивните нагласи към еврозоната вече категорично доминират над негативните както сред бизнеса, така и сред гражданите. Основен фактор за това успокоение е именно спокойният и плавен преход, който окончателно разби митовете за икономически сътресения.

В проучване, проведено сред членовете на Българската търговско-промишлена палата (БТПП) проведена в периода 5-13 март през 2026 година, участие в анкетата са взели 75 фирми от различни сектори и размер на предприятието.