У нас законите, с които се позволява нощен или извънреден труд, са гъвкави, така че всеки, който иска да работи нощна или допълнителна работа, да го прави спокойно. В други западноевропейски страни не е така, казва икономистът Стоян Панчев.


Той сочи за лош пример Франция. “В момента Еманюел Макрон се опитва да реформира законите за извънреден труд, защото са тежки. Оказва се, че много хора са възпрепятствани да работят толкова, колкото искат. Твърде силни синдикати са наложили остарели закони, които пречат”, обяснява икономистът.

“Пекарите във Франция, които работят нощно време, са задължени да имат поне един почивен ден в седмицата. В момента на пекар е наложена голяма глоба, защото е работил цяла седмица”, добавя Панчев пред "24 часа".

Според него новите трендове при нощния труд в България са съсредоточени в аутсорсинг индустрията – кол и сървиз центрове, които обслужват хора в други часови зони. “Българи, които работят през деня, понякога работят нощна смяна например в Щатите. Има и български работници, които се трудят само нощем в колцентрове”, казва Панчев.

Той обяснява, че у нас вече има фирми, които се занимават с т.нар. интернет телефония. Поддържат технологията от България на компании от цял свят.

“Интересното е, че заради глобализацията и компютърните комуникации в България могат да се извършват дейности, чийто ефект се вижда много далеч, и много от тези дейности са свързани с 24-часово покритие. Когато имаш телефоните на фирма в Чикаго, твоята компания трябва да е готова по всяко време, включително и през нощта, да ги покри+ва”, подчертава икономистът.

Кой какво възнаграждение получава? Плюсовете за тези, които работят през нощта, са в заплащането. То е много по-добро, обяснява икономистът. И уточнява, че има много студенти особено от технически специалности, които работят нощен съпорт.

“Тази работа им дава достатъчно пари да могат да се издържат например в София. В същото време студентите имат възможност да ходят на лекции. Наистина нощната смяна е подходяща за млади хора”, убеден е Панчев.

“Ако работиш в колцентър на български език, ще вземеш много по-малко от този, който работи в колцентър с редки езици - арабски, турски, японски, сръбски и други. Подобни кадри получават над 4 000 лв. Ако знаеш английски език и имаш прилична техническа грамотност, може да вземеш около 2000 лв. в колцентър”, разсъждава Панчев.

Краси Минков работи от 3 месеца в кол за поддръжка на интернет доставчик. “Моето работно време започва в 0 ч и приключва 6 ч. Живея на 400 м от офиса и вървя до него пеша. Това е като да идеш до магазина!”, разказва Минков.

Обикновено си ляга към 6,30 ч. Необходими му са 7-8 ч сън. Казва, че нощният труд не го отегчава и не пречи на ежедневието му.

“Със сигурност нощният труд е по-добре платен в частния сектор. Много често в държавните структури обаче имаш повече време за почивка. След нощна смяна там задължително имаш 2 дни за почиване. Т.е. при ненормирано работно време се спазват всички почивки, а при частните фирми не е така”, обяснява Панчев, сравнявайки професиите в кол- и сървис центрове с полицаи и пожарникари.

Той има информация, че много от българските студентки по медицина нощем работят като медицински сестри. “Това им помага, преди да станат специализанти. Хем научават нови неща, хем влизат в професията и имат възможност да си набавят допълнителен доход”, казва икономистът.

Според него няма проблем, когато “човек иска да работи повече, за да извади повече пари, въпреки че ще е повече натоварен от това, което е записано в закона”.