Румънци и пияни англичани са последната надежда за спасението на сезона на родното море. При тези туристи се отчитат ръстове, докато при други, които от десетилетия са най-редовните летовници у нас, има драматични спадове. Ова стана ясно от анализа на сезон 2019, който направиха от от Асоциацията на българските туроператори и туристически агенции (АБТТА). Те се базират на данните от Националния статистически институт и на информация от летищата в София, Пловдив и Бургас.
Според данните на НСИ, спадът в броя на нощувките към края на септември е 2%. В същото време обаче страните от Източна и Югоизточна Европа отчитат ръстове между 6 и 8%.
Това означава, че ние сме назад с 8-10%, каза Байко Байков, председател на АБТТА. По думите му, спадът включва както зимния и летния сезони, така и специализираните видове туризъм.
Драстичен спад на туристите от ЕС, които са най-важни за България, отчете Байков. Данните показват, че реализираните от тях нощувки са с 500 000 по-малко, което не вещае нищо добро и за следващия сезон.
Има спад на 12-13 пазара. Сред най-впечатляващите е Германия – там гостите намаляват с по 5% през последните години, но през 2019-а са с цели 23% по-малко. Не можем да очакваме промяна в този тренд, каза Байков.
С 15% са намалели и посетителите от пазар номер 5 – Русия. Катастрофално е и положението със Скандинавските пазари, където сривът е с 27 на сто.
В същото време Румъния е станала пазар номер 2 за страната ни, като това е станало случайно, без никаква маркетингова стратегия. С 29% повече румънци са дошли у нас тази година.
За украинците също се отчитаха спадове, но сега има 60% увеличение на нощувките.
Великобритания вече е пазар номер 4 със 7% ръст.
Италия и Испания не са дори сред първите 15, а Франция е далеч от първите 5.
Гърците са реализирали незначителните 100-150 000 нощувки.
В същото време Полша се е превърнала в трети по значимост пазар.
Двуцифрен спад на туристите има и на морските летища.
В Бургас полетите са се свили с близо 14%, а обработените пътници - с 12%. Над 40% е спадът на гости от Германия, 11% - от Русия, 12% за Полша, 27% за Словакия и Чехия, 18% за скандинавските пазари.
Ръст се отчита от 10% за Великобритания и 27% за Ирландия, откъдето в морските курорти идват основни младежи за парти туризъм.
Пътниците през варненското летище са намалели с 12%, а полетите - с 16%. Спадът на пътници от Германия е над 15%, 28% за Русия, 55% за Белгия, 11% за Полша и 27% за скандинавските пазари.
Ръст от 18% има при пътниците от Великобритания и 17% от Австрия.
Единствено за София има ръст от 1.5% на пътниците, но в данните са включени и българите, които пътуват все повече.
Даниела Стоева, член на управителния съвет, отбеляза, че дори и през активните за туризъм месеци София е с ръст от 3% на нощувките, а пък Пловдив е имало ръст от 10%, което е крайно недостатъчно за европейска столица на културата. Във Велико Търново ръстът е 6%.
Изводът е, че макар че морският туризъм да бележи спад, при културния имаме ръст. Затова националният маркетинг трябва да се преориентира.
Да се преосмислят пазарите, на които България да хвърля пари за реклама. Няма смисъл това да се прави за потъващите, трябва да се насърчават растящите, призова Байко Байков. По думите му, следващият сезон е настъпил и вече е безсмислено да се говори за рекламна кампания на Скандинавските пазари.
Според Байков, Националният съвет за туризъм, който е консултативен орган към министерството, трябва да има решаващ глас при обсъждането къде и за какво да се харчат парите за национална реклама. Бизнесът е съгласен и да дава пари за реклама. Макар че и сега го прави – 7000 лева, които плащат за щанд на международно изложение, са напълно достатъчни да покрият всичките разходи.
При морския туризъм има не само спад на туристите, различна е и тяхната структура, коментира Димитър Попов, който работи с датския пазар.
Той даде за пример, че през 2007 г. от Дания у нас идваха над 120 000 туристи. Те са били предимно семейства, купували са двуседмични ваканции на Слънчев бряг и Златни пясъци, а чартърите за тях са били от май до септември. След инциденти, сред които и убийство, броят им постепенно е започнал да намалява и сега е паднал до 27 000.
В същото време алкохолният туризъм, който е превзел Слънчев бряг, продължава не повече от 6 седмици, като всички пакети са едноседмични. „Имаме струпване на хора за кратко време, както е и с турците на Банско след Байряма. Но това не е устойчиво развитие на туризма. Рекламата трябва да се насочва към онези видове туризъм, които дават устойчивост”, препоръча Димитър Попов. Той посочи, че сега интерес за семеен туризъм у нас има от балтийските страни, но ако не се прави подходящият маркетинг, ще стане като с Дания. За София също има риск да стане единствено парти дестинация.
Слънчев бряг в момента не може да привлече друг тип туристи, освен за купони, коментира Байко Байков.
Туроператорите отчитат за десета поредна година ръст на пътуванията на българи в чужбина, като за 2019 г. той е 6%. Най-много са пътуванията за Гърция /28%/, за Турция - /14%/, Испания, Италия и Германия /5%/. Съседните страни събират около 50% от интереса на българските туристи.
Туроператорите коментираха и новите рестриктивни мерки относно свободното предлагане на апартаменти и стаи през онлайн платформи като Airbnb и Booking.
Беше внесено предложение за промяна в закона, според която не могат да се предлагат места за настаняване без задължителна категоризация като туристически, вместването им в регистър и сериозни санкции за нарушителите.
Ако един бизнес генерира приходи, той трябва да плаща и данъци. Но в случая става въпрос за съвсем друг вид туризъм, към който трябва да се подхожда внимателно. Нашият бранш е свръхрегулиран, а не би трябвало да е така, коментира Даниела Стоева.