С монетарните стимули правителствата не само съживиха свилата се с 25% - 30% световна икономика по време на пандемията, но и обезцениха колосалните натрупани дългове в различните страни. Кумулативната световна инфлация, която ще устройва и САЩ и Китай, ще се натрупа до 200% - 300% до десет години. Финансова криза, породена от балоните при почти всички активи, може да предизвика банкрути на държави като Турция. Това заяви проф. Красимир Петров, доктор на икономическите науки от Ohio State University, в ефира на предаването "Бизнес старт" по Вloomberg TV Bulgaria с водещ Христо Николов.

"Рисковете от балони на активи вече се реализираха. Пазарът на акции в САЩ е отдавна балонизиран, пазарът на облигации е на най-високо ниво, откакто е създаден, жилищата в САЩ и цяла Европа също са балонизирани. Вече живеем в балони - сега остава да преживеем риска от гърмежа на балоните.

В тази ситуация държавите ще напечатат още повече пари, за да предотвратят фалитите на банките. "Това ще подклажда и захранва още повече инфлацията."

Може да банкрутират цели държави като Турция, която има над 400 млрд. долара външни дългове в чужда валута; Европа и САЩ също са поели с инфлационната политика на Турция, предупреди Петров и напомни за случилите се по подобен начин дългови кризи в Гърция, Аржентина и Бразилия.

Българска народна банка отчита увеличение на паричната маса с около 20 млрд. лева за последните 20 месеца. "Това е маслото, което наливаме в инфлационния огън", каза Петров.

"Държавата има огромни дефицити, които се покриват основно и само с кредити - външни и вътрешни. Нетният резултат е увеличение на кредитната маса."

България води агресивна инфлационна кредитна политика в комбинация с агресивна фискална политика, които няма изгледи да бъдат укротени, освен ако не се появят външни фактори - като повишаване на лихвите от големите централни банки или спукване на жилищния балон в Китай, който да повлече световната икономика.

"Единственото гарантирано нещо в икономиката е, че балоните гърмят. Най-лесното е да се диагностицира, че има балон, но той може да се спука след година или три - това е най-трудната икономическа прогноза."

Процесът на висока инфлация може да продължи между осем и дванадесет години, като подобни цикли се наблюдават в Мексико, Аржентина и Турция и стагфлацията през 70-те години на миналия век, коментира Петров

"С инфлацията държавите удариха два заека с един куршум - стимулират икономиката и обезценяват дълговете - и ние ще плащаме за техните грешки с високите цени... Обикновено инфлацията спира, когато народът излезе на улицата, започне да протестира и реши, че правителството трябва да бъде свалено."

Такова развитие може да очаква при инфлационни нива от 20% - 25%, поради което правителствата поддържат понякога изкуствено нивото й на не повече от 15%.

В момента в България се наблюдават и първите симптоми на инфлацията с исканията от КНСБ и други за сериозно повишаване на минималните работни заплати и компенсации, коментира Петров.

Отчитаната инфлация в САЩ и България от 6% - 7% е значително по-голяма, около 20% - 25%. "Политиците са горди, че инфлацията е ниска, но методологията за отчитането й се променя под техния натиск", за да се отчитат по-ниски нива, каза Петров. Това се случва чрез заместването на стоки в потребителската кошница и изключването на стоките с най-волатилни цени - горива, храни, жилища.

Инфлационната оценка в САЩ се занижава с 6% - 7% само от изключването на жилищата.

"В България ситуацията е сходна - реалната инфлация е около 20%, на храните е 20% - 25%, жилищната е около 20% - 25%", като само ръстът при луксозните стоки е по-малък, каза Петров.

Освен възпиране на общественото недоволство, изкуствено ниските стойности на инфлацията имат и чисто прагматична причина - държавите не могат да си позволят да компенсират населението с пълната стойност на инфлацията, добави той.

Държавите, банките, големите бизнеси и тези, които успеят да изплатят навреме кредитите си, са печелившите в условията на висока инфлация. "Винаги се оказва, че цените започват да изпреварват доходите и в момента сме в тази фаза", като най-много ще пострадат дребната и средна класа и бизнес, каза Петров.