Къде е Пловдив на икономическата карта на България? Какъв е неговият специфичен профил? Защо не попадна измежду топ 3 области с преобладаващо индустриално развитие, специализация в сферата на услугите или пък аграрно стопанство?

На тези въпроси дава отговор кратък анализ на Института за пазарна икономика. Изводите си експертите са направили въз основа данните за регионалния брутен вътрешен продукт (БВП) за 2017 година, публикувани от Националния статистически институт. Цифрите проследяват икономическите процеси по области и въпреки че по правило се изнасят с година назад, те дават правдив ориентир за тенденциите на развитие и съпоставката между различните региони в България. 

И през 2017 г., София е далеч напред с БВП на човек от населението в размер на 30 295 лв., а на последно място е Силистра с едва 6 687 лв. Много рядко обаче се влиза в детайлите на отрасловата структура на областните икономики. Именно това ще направим тук, като се фокусираме върху брутната добавена стойност (БДС) по икономически сектори на областно ниво.

Общата структура на икономиката на страната е ясна – 67% са услугите, 28% е индустрията и едва 5% е селското стопанство. Тези съотношения са доста устойчиви. През последните 5 години (2013-2017) индустрията добави общо само един процентен пункт към своята сметка, който дойде поравно от лек спад и в услугите, и в селското стопанство.

Какъв обаче е профилът на отделните области и кои са индустриалните и земеделски региони в страната?

За да ги откроим ще ползваме дела на основните отрасли в добавената стойност на областно ниво. Отделно, ще разгледаме и добавената стойност по отрасли на човек от населението за конкретните области – последното показва дали наистина този сектор е силен или просто има висок дял поради слабо развитие на другите основни сфери от икономическия живот. Важно е да поясним още веднъж, че претегляме данните спрямо населението на областите, тъй като в противен случай в челото винаги ще бъдат най-големите области. 

ИНДУСТРИАЛНИ ОБЛАСТИ – СТАРА ЗАГОРА, СОФИЙСКА ОБЛАСТ, ВРАЦА И ГАБРОВО.
 
Данните за индустриалните области в страната са съвсем категорични. Четирите изброени са единствените области, в който индустрията е отговорна за поне половината от брутната добавена стойност на цялата област – 66% в Стара Загора, 61% в Софийска област и по около 50% във Враца и Габрово. Интересното е, че всяка една от тези области бележи ръст на дела на индустрията в добавената стойност – с по 5-6 процентни пункта общо за последните пет години (2013-2017). Ако гледаме не просто дела, а размера на добавената стойност от индустрията на човек от населението, то абсолютно същите области са на първите четири места, при това в същия ред – 9 985 лв. в Стара Загора, 8 177 лв. в Софийска област, 5 305 лв. в Габрово и 5 300 лв. във Враца.

Обяснението за индустриалния профил на тези области не е изненада. В тях влизат значими индустриални предприятия като големите енергийни комплекси в Раднево и Гълъбово на територията на област Стара Загора, АЕЦ „Козлодуй” на територията на област Враца, както и някои от големите добивни предприятия от Средногорието (например в Челопеч и Пирдоп) на територията на Софийска област. Габрово е единственият пример за индустриална област без голямо енергийно или добивно предприятие, но областният център има дългогодишни индустриални традиции (не случайно наричан „българският Манчестър”), а в областта влизат и големите предприятия в Севлиево.

ОБЛАСТИ НА УСЛУГИТЕ – СТОЛИЦАТА СОФИЯ, ВАРНА И БУРГАС
 
Определянето на областите с по-силно изразен профил на услугите не е толкова лесна задача. Единствено столицата София е очевидна, с чувствително най-висока добавена стойност в услугите (22 575 лв. на човек) и цели 86% дял на услугите в добавената стойност на областта. След това е област Варна, където делът на услугите в добавената стойност е 69%, а добавената стойност на услугите е над 8 320 лв. на човек. Област Бургас също влиза тук, макар и не толкова категорично – делът на добавената стойност на услугите е 64% (висок, но все пак сходен с този във Велико Търново и Плевен), но добавената стойност на услугите е 6 790 лв. на човек, което е пред всички останали области, с изключение на столицата София и Варна.

Областите на услугите всъщност очаквано се покриват с най-големите областни центрове в страната – единствено Пловдив не е тук, но за него ще пишем в отделна точка. Икономиката на София и тази на областите Варна и Бургас обаче са много различни. В столичната икономика, например, над 10% от всички наети са в сектор ИКТ (данни за 2017 г.), тоест във високо технологичен сектор на услугите, който дърпа заплатите нагоре. В областите Варна и Бургас този сектор все още не е на такова ниво – една 1-2% от наетите са в ИКТ сектора. В същото време туризмът във Варна и Бургас играе водеща роля – 14% от наетите в Бургас и 9% от наетите във Варна са в хотели и ресторанти, докато в София те са едва 4% (данни за 2017 г.). С други думи докато икономиката на услугите в София има по-високотехнологичен профил, то във Варна и Бургас има ясно изразени традиционни сектори.

ПО-ЗЕМЕДЕЛСКИ ОБЛАСТИ – МНОГО И ВСЕ БЕДНИ
 
Определянето на аграрните области е може би най-трудно, тъй като са повече и относително бедни. Съответно слабото развитие на други сектори понякога прави развитието на селското стопанство да изглежда определящо. Все пак следните области са с най-високите дялове на селското стопанство спрямо всички останали области в страната– Силистра (23%), Видин (18%), Монтана (16%), Разград (16%), Добрич (16%), Кърджали (15%), Търговище (14%), Шумен (13%) и Ямбол (13%). В тези области и добавената стойност на селското стопанство на човек от населението е най-висока – в рамките на 1 000-1 300 лв. на човек.

Това, което веднага прави веднага впечатление е, че областите, където селското стопанство заема над 10% в добавената стойност, се нареждат на дъното по богатство – имат категорично най-нисък БВП на човек от населението. Това е така, тъй като добавената стойност в земеделието остава много ниска – най-високата добавена стойност на човек от населението в селското стопанство (1 327 лв. в Силистра) е близо 3 пъти по-ниска от средната добавена стойност на индустрията в страната (3 522 лева) и 6 пъти по-ниска от средната добавена стойност на услугите в страната (8 281 лева). Силистра и Видин също така са единствените области в страната, където добавената стойност на човек в индустрията е толкова ниска, че е под добавената стойност на селското стопанство в съответната област.

КАКВА Е ДИНАМИКАТА И КЪДЕ Е ПЛОВДИВ?
 
Общата динамика по области за последните 5 години показва, че нарастването на дела на индустрията в добавената стойност е водено именно от тези области, който имат по-силно изразен индустриален профил. Областите на услугите, с изключение на столицата, също леко покачват дела на индустрията – по-видимо в Бургас и по-скромно във Варна, където обаче услугите носят и повече добавена стойност по принцип. Относително по-аграрните области, с изключение на северозападните Видин и Монтана, свиват дела на селското стопанство. Интересен е случаят на Враца, където се наблюдава огромен ръст на индустрията за сметка както на услугите, така и на селското стопанство. Това е резултат от добрите резултати на АЕЦ „Козлодуй” – 100 млн. лв. повече приходи през 2017 г.

Липсата на област Пловдив в профилираните области се дължи на разнообразието на икономиката в областта, която комбинира силна индустрия и услуги, които вече видяхме, че са неизбежно водещи в областите на най-големите градове. По размер на добавената стойност от индустрията и услугите Пловдив се нарежда веднага след цитираните области в двете категории – 5 946 лв. на човек в услугите и 4 143 лв. на човек в индустрията. След по-ясно изразен ръст на индустрията през последните години съотношението в Пловдив се установи на 56-57% услуги и 40% индустрия в общата добавена стойност. Подобни са и процесите в област Русе, която се нарежда близо до Пловдив по добавена стойност на човек в индустрията и услугите, а има и много сходна отраслова структура.

За Пловдив:

Ето и пълния регионален профил на област Пловдив в ежегодното издание на ИИП:

Брутният вътрешен продукт на човек от населението в област Пловдив продължава да нараства и през 2016 г. и остава шестият най-висок в страната. Нещо повече – ръстът му изпреварва средния за страната, въпреки относително високата база. Бързият ръст е съпроводен и със сравнително голямо увеличение на заплатите и доходите в областта.

Новото повишение на икономическата активност през 2017 г. в областта е съпроводено едновременно от изстрелване на заетостта до рекордни нива и значително намаление на безработицата.

Бизнес и инвестиционната активност в област Пловдив е сравнително добра. Пътищата в областта са със сравнително добро качество. Подобно на тенденциите в повечето икономически развити области нивото на местните данъци и такси в област Пловдив е сравнително високо.

Самооценките на местната администрация за развитието на електронното правителство и предоставянето на услуги на „едно гише” намаляват през 2018 г. и отново са по-ниски в сравнение със средните за страната. Общото застаряването на населението в страната не подминава и област Пловдив, въпреки че не е толкова дълбоко. З

а първи път зрелостниците в областта имат по-нисък от средния резултат на матурата по български език и литература през 2018 година. Сравнително високия брой на лекари и легла в местните болници обясняват защо именно Пловдив е областта с най-висок относителен брой на преминалите за лечение болни.

Сравнително високата степен на урбанизация и гъстота на населението в областта обяснява относително добрата свързаност на населението с обществена канализация и с така, свързана с пречиствателни станции за отпадъчни води. Областта е на първо място по относителен обем на образуваните битови отпадъци.

Местните кина се радват на висок интерес.

ИКОНОМИЧЕСКО РАЗВИТИЕ

Базови икономически показатели

Брутният вътрешен продукт на човек от населението в област Пловдив продължава да нараства и през 2016 г. и остава шестият най-висок в страната. Нещо повече – ръстът му изпреварва средния за страната, въпреки относително високата база. Бързият ръст е съпроводен и със сравнително голямо увеличение на заплатите и доходите в областта. През 2016 г. брутната годишна работна заплата в областта достига 9 911 лв. – също шестата най-висока в страната.

Доходът на лице от домакинството в област Пловдив за първи път през 2017 г. превишава 5 хиляди лева, въпреки че остава по-нисък от средния за страната. Бедността в областта през 2017 г. отново е близка по стойност до средните за страната нива. През 2017 г. относителният дял на населението, живеещо с материални лишения за първи път след началото на кризата намалява до под 30% и под средното за страната ниво.

Пазар на труда

След двугодишно намаление на икономическата активност в областта през 2017 г. тя бележи стабилен растеж (със 7 п.п.) до 74% и при 71% в страната. Този ръст е съпроводен едновременно от изстрелване на заетостта до рекордни нива и значително намаление на безработицата. Коефициентът на заетост достига 70% (при 67% в страната), а този на безработица намалява до под 5% (при 6% в страната). Образователната структура на трудоспособното население в областта остава близка до средната в страната. Сред хората на възраст 25-64 г. тези с висше образование са 27% (при 28% в страната), а с основно и по-ниско образование – 19% (при 17% в страната).

Коефициентът на демографско заместване като отношение на населението на възраст 15-19 г. към това на 60-64 г. е областта е 67% (при 64% в страната). Това означава, че на всеки 100 души, на които предстои да навлязат в пенсионна възраст в близките няколко години отговарят 67 младежи, на които предстои да се влеят на пазара на труда.

Бизнес

Бизнес и инвестиционната активност в област Пловдив е сравнително добра. През 2016 г. се забелязва ръст на нефинансовите предприятия. Разходите за придобиване на дълготрайни материални активи на човек от населението намаляват леко спрямо 2015 г., но тъй като в страната намалението им е по-високо, стойността в областта за първи път изпреварва средната. Ръст се забелязва и при чуждите инвестиции, но те остават под средните за страната – 2 578 евро на човек при 3 310 евро на човек в страната. Усвоените европейски средства нарастват до 1 228 лв. на човек (при 1 543 лв. на човек в страната) към 30 юни 2018 г., като в рамките на областта най-много са изплатените средства в общините Кричим и Хисаря.

Комуникация и инфраструктура

Гъстотата на железопътната мрежа в областта остава значително по-висока от средната за страната. Гъстотата на пътната мрежа е съизмерима със средната, както и делът на автомагистралите и първокласните пътища – 18% в областта при 19% в страната през 2016 година. Същевременно пътищата в областта са със сравнително добро качество – 49% при 40% в страната през 2017 година. Достъпът и използването на интернет в областта остават по-високи от средните стойности в страната.

Данъци

Подобно на тенденциите в повечето икономически развити области нивото на местните данъци и такси в област Пловдив е сравнително високо. През 2018 г. в областта има и пет нови увеличения на местни данъци (три от тях са в община Перущица). Значително по-високи от средните нива в страната са усреднените ставки на данъците върху такситата и превозните средства. Малко пониски пък са данъците върху прехвърлянето на собственост.

Местна власт

Самооценките на местната администрация за развитието на електронното правителство и предоставянето на услуги на „едно гише” намаляват през 2018 г. и отново са по-ниски в сравнение със средните за страната. Оценката за прозрачността на общините в областта пък остава повисока от средната, като най-високи резултати отново имат Пловдив и Асеновград. Покритието на кадастъра в областта нараства с темпа на това в страната като общините Пловдив, Садово и Родопи включват още от териториите си в кадастралната карта през 2017 година.

СОЦИАЛНО РАЗВИТИЕ

Демография

Общото застаряването на населението в страната не подминава и област Пловдив, въпреки че в областта не е толкова дълбоко. Раждаемостта остава по-висока от средната за страната, а заселените продължават да са повече от изселените. Коефициентът на естествен прираст през 2017 г. се задържа на -5,1‰ (при -6,5‰), а Пловдив е сред шестте области с положителен коефициент на механичен прираст (2,5‰ при -0,8‰ в страната).

Тези показатели водят до намаляване на коефициента на възрастова зависимост като отношение на населението на 65 и повече години към това на 0-14 г., който обаче остава близък до средния за страната и далеч по-висок от областите с наймладо население (Сливен, столицата, Варна и Бургас). Делът на градското население в областта продължава да е сравнително висок и да се повишава, а Пловдив е областта с третата най-висока гъстота на населението (след столицата и Сливен).

Образование

Коефициентът на записване на населението в V-VIII клас в областта се повишава през 2017 г. и остава по-висок от средния за страната. Дяловете на второгодниците и отпадналите от основното и средното образование намаляват, но остават по-високи от средните за страната. За първи път зрелостниците в областта имат по-нисък от средния резултат на матурата по български език и литература през 2018 г. – 4,19 при 4,24 в страната, но и делът на слабите оценки остава по-нисък – 5% при 6% в страната. Разположението на някои от водещите университети в страната именно в област Пловдив предопределя високия относителен брой на студентите, който обаче намалява в унисон с тенденциите в страната. Осигуреността на областта с лекари е сравнително висока.

Здраве

Един общопрактикуващ лекар в областта отговаря на 1 452 души от населението (при един на 1 562 души в страната), а един лекар от водеща специалност – на 418 души (при един на 529 души в страната). Пловдив остава втората област (след Плевен) с най-голяма леглова база в страната – 7,8 легла на хиляда души в многопрофилните болници при 4,9 легла на хиляда души в страната. Сравнително високият брой на лекари и легла в местните болници обяснява защо именно Пловдив е областта с най-висок относителен брой на преминалите за лечение болни – 410 на хиляда души при 242 на хиляда души в страната през 2017 година. Големият брой на лекуваните болни навежда на мисълта, че и хора от други области търсят здравни грижи в област Пловдив.

Правосъдие

Въпреки че наказателните съдии в окръжния съд в Пловдив са сравнително натоварени, бързината на правораздаване е относително добра и през 2017 година. Един съдия в областта разглежда средно по 12 наказателни дела месечно (при 10 дела на месец на съдия в страната), приключилите в тримесечен срок дела са 94% (при 91% в страната), а висящите – 6% (при 9% в страната). Пловдив е сред областите с най-нисък относителен брой на регистрираните престъпления срещу личността и собствеността – 9 на хиляда души (при 13 на хиляда души в страната), но разкриваемостта е равна на тази в страната – 45%.

Екология и урбанизация

Сравнително високата степен на урбанизация и гъстота на населението в областта обяснява относително добрата свързаност на населението с обществена канализация и с такава, свързана с пречиствателни станции за отпадъчни води. Същевременно замърсяването на въздуха с въглероден диоксид продължава да е сравнително ниско, но намалява през 2016 година. Пловдив остава сред областите с най-голям относителен обем на образуваните битови отпадъци на човек от населението, който като цяло расте през годините. С новото нарастване от 2016 г. областта вече става първенец в това отношение, натрупвайки 543 кг образувани отпадъци на човек от населението (при 406 кг на човек в страната).

Култура

След столицата и Варна Пловдив е областта с най-голям относителен брой на посещенията в кината – 997 на хиляда души от населението при 778 на хиляда души в страната през 2017 година. Същевременно интересът към местните театри, музеи и библиотеки е по-ограничен. Найголяма е разликата при библиотеките – 248 посещения на хиляда души в Пловдив при 604 на хиляда души в страната.