Първият месец на България в еврозоната носи смесени икономически сигнали. От една страна, преките чуждестранни инвестиции бележат стабилен ръст спрямо миналата година, задвижван почти изцяло от чуждия бизнес, който реинвестира печалбите си у нас.

От друга страна, търговският дефицит на страната се задълбочава, а текущата и капиталовата сметка излизат на сериозен минус от близо половин милиард евро. Месечният доклад отразява и първите ефекти върху резервите на централната банка вследствие на приемането на единната европейска валута.

Официалните данни на Българската народна банка (БНБ) за януари 2026 г. разкриват първите икономически тенденции за страната ни след присъединяването към еврозоната в началото на годината. Публикуваният доклад за платежния баланс показва динамична картина – запазен приток на преки чуждестранни инвестиции, но и нарастващ дефицит по текущата сметка.

Инвеститорите запазват доверие, реинвестират печалбите си

Добрата новина за родната икономика, и в частност за силно индустриализирани региони като Пловдивския, е, че нетният поток на преките чуждестранни инвестиции (ПЧИ) в България остава положителен и възлиза на 259.8 млн. евро (0.2% от БВП) за първия месец на 2026 г. Това представлява ръст от 4.9% (или 12.2 млн. евро) спрямо същия период на 2025 г., когато инвестициите са били 247.6 млн. евро.

Изключително важен акцент в данните е огромният дял на реинвестираната печалба от чуждите дружества, опериращи у нас. По предварителни данни тя възлиза на внушителните 261.7 млн. евро, отчитайки сериозен скок спрямо 104.7 млн. евро през януари 2025 г. Този показател категорично отразява тъговското поведение на чуждестранния бизнес, който генерира печалби в страната и предпочита да ги вложи обратно в местната си дейност.

За сметка на това, нетният поток от инвестиции на чужденци в недвижими имоти остава символично на минус в размер на 0.3 млн. евро. Преките инвестиции на български компании в чужбина пък се равняват на едва 14.4 млн. евро за януари 2026 г., отчитайки чувствителен спад спрямо 100.1 млн. евро година по-рано.

Търговията и текущата сметка – на червено

Въпреки позитивните капиталови потоци, текущата и капиталовата сметка на страната излиза на минус, възлизайки на 498.7 млн. евро (0.4% от БВП). За сравнение, през януари 2025 г. България е отчела излишък от 225.9 млн. евро. Само по себе си, салдото по текущата сметка е отрицателно в размер на 729.4 млн. евро.

Дефицитът в търговския баланс леко се задълбочава до 879.4 млн. евро, спрямо 869.2 млн. евро в началото на предходната година. Българският износ на стоки бележи плах ръст от 0.5% (или 17.2 млн. евро) на годишна база, достигайки обем от 3336.1 млн. евро. В същото време вносът в страната нараства по-бързо – с 0.7%, формирайки обем от 4215.5 млн. евро за месеца.

Секторът на услугите остава стабилен стълб

Традиционно силният за икономиката ни сектор на услугите продължава да генерира положително салдо. За първия месец на 2026 г. излишъкът там възлиза на 575.5 млн. евро, въпреки че бележи леко отстъпление спрямо 602.4 млн. евро, отчетени през януари 2025 г.

Финансовата сметка на страната също е силно положителна – в размер на 914.5 млн. евро, спрямо 336.9 млн. евро година по-рано.

Ефектът от еврозоната

Месечният доклад на БНБ за първи път отразява и някои важни счетоводни промени, породени от приемането на единната европейска валута на 1 януари 2026 г. Най-съществената промяна е, че в обхвата на резервните активи вече не се включват активи, деноминирани в евро, както и вземания към институции и държави от еврозоната. Общо резервните активи на централната банка отчитат понижение с 866.4 млн. евро (0.7% от БВП) през отчетния месец. Също така се появяват специфични записвания в статия "Други инвестиции", отразяващи разликата между реално пуснатите в обращение банкноти и тези, определени на база европейския ключ за разпределение (banknote allocation key).