Трябва да се дават средства, за да се подпомагат бедни хора. Това обаче са краткосрочни мерки, това са буфери за няколко месеца. На нас ни трябва двигател на икономиката, какъвто е строителството. Това обясни изпълнителният директор на Строителна камара Валентин Николов след среща с Бойко Борисов.

„За щастие сектор строителство не просто не преустанови дейност по време на извънредното положение, а продължи с пълни темпове. Това е един или дори най-важният сектор. Възлагаме на строителството огромни надежди“, подкрепи твърдението и зам.-министърът на регионалното развитие Николай Нанков.

Идеята е, че строителството може да даде заетост на много хора, а така да увеличи и потреблението – т.е. да стабилизира. Това е много важно, предвид че в България са се завърнали между 20 и 25 хил. работници от чужбина, а на днешния брифинг те бяха окачествени като "ценни кадри, които трябва да задържим тук". 

Експертите се позоваха на това, че строителството много бързо може да увеличи своя обем, стига да има работа, т.е. обекти. Така една фирма с 15 човека може много бързо да стане с 50 човека. Освен това в строителството може да работи всеки - и висококвалифицирани, и нискоквалифицирани хора. Така че строителството в тези трудни времена може да даде хляб и оцеляване на много хора, обясни Николов. 

„Строителството може да бъде противодействие на безработицата, а и са скачени съдове с потреблението. Сега трескаво се готвят планове, проекти, за да се използват грантове, схеми и т.н. Ние се намираме в много благоприятна ситуация, защото имаме готови проекти за 3250 обекта на стойност 1 милиард и 605 милиона лева с ДДС. При наличието на средства сме готови много бързо да задвижим този механизъм. Това трябва да стане с един нов подход и механизъм“, поясни Николов.

Той посочи, че са направени предложения – малки и средни фирми да не могат да вземат едновременно повече от 2 обекта, за да може повече фирми да участват. Те предлагат и специфичен подход на ценообразуването с идея не да има обща цена на кв.м., а цени по дейности – „за да бъдат нещата, ясни точни и прозрачни“.

„Когато нещата се вършат правилно от технологична гледна точка, използват се правилни материали, когато хората в сектора са назначени с осигуровки, този процес е много полезен и важен за нашето общество“, посочи Николов.

Точно развитието на инфраструктурните обекти е борба с последствията за коронавируса, за което много се говори в последните дни.

България направи твърде много в последните години за инфраструктурата. И нека не се спират обектите, а да се осигурят средства за други обекти. Безобразие е 40 години да не можем да довършим Околовръстното шосе. 

Нашият шанс е да дръпнем от други региони на света големите инвеститори. Да създадем условия редица европейски инвеститори да дойдат в България. Ще кажете, че нямаме работна ръка. Но това е като яйцето и кокошката – когато има работа, хората ще останат тук, а няма да емигрират. Това е голям шанс в перспектива за следващите 10-15 години.

„Преди месец и нещо се обърнахме с апел да не се спира строителството в България и бяхме чути. Днес ще кажем не просто да не се спира строителството в България, но когато се набелязват мерките нашето мнение е, че строителството е един от най-важните фактори, които задвижват цялата икономика. Това е мнението и на всички европейски страни“, посочи Николов.

Той даде европейските примери. „Строително цунами“ е необходимо за да се излезе от кризата, казват англичаните. Върви ли строителството, върви всичко – казват пък французите. Германия също е излизала от кризата, влагайки в строителството. Италианците подготвят програма за саниране на жилища, която ще доведе до голяма заетост в страната.