Българинът яде едни от най-скъпите млечни продукти в Европа, докато родните фермери фалират и продават под себестойност. Това е един от основните проблеми, чието решение се търси в рамките на задълбоченото проучване в сектора на млякото и млечните продукти, което националният орган по конкуренция провежда като част от секторния анализ на пазара на храни от първа необходимост.

Днес в Аграрния университет в Пловдив се проведе среща между Комисията за защита на конкуренцията, млекопроизводители и преработватели от цялата страна. Поводът е именно задълбоченият секторен анализ, който показва изключително влошено състояние, както на ниво производство, така и на ниво преработка на млечните продукти. Събитието бе белязано и от подписването на меморандум за сътрудничество между антимонополния орган и Аграрния университет, чийто ректор, доц. Боряна Иванова, подчерта ползите за студентите от достъпа до подобна експертиза.

Парадоксът: Сирене за 25 лева при изкупна цена на млякото от 1 лев

Председателят на КЗК доц. Росен Карадимов постави остро въпроса за огромната ножица между цените, които получават производителите, и тези, които плащат крайните потребители в магазините. Според него основен проблем са огромните наценки на търговските вериги, които се формират от два компонента – стандартна търговска надценка и изискана отстъпка от доставчика.

„Специално в България компонентът на отстъпка, която се дава за българските производства, е нелогично голяма и трудно може да бъде защитена“, категоричен бе доц. Карадимов. Въпреки че КЗК няма правомощия да контролира крайните цени, комисията може и ще проверява размера на тези отстъпки. Даден е тримесечен гратисен период на големите вериги да променят политиката си, след което КЗК може да започне самостоятелни производства. До 12 март пък изтича срокът, в който изпълнителната власт трябва да даде отговор на препоръките на Комисията.

"Картината е драматична": Внасяме близо половината си млечни продукти

Данните, изнесени от члена на КЗК Жельо Бойчев, очертават катастрофална картина за последните 5 години: 

  • Спад от 25% в производството на краве мляко.
  • Млечните стопанства намаляне с 66%, при овцете 65%, при козите със 70%
  • Намаление на млечните крави с 26%, на овцете с 46% и на козите с 42%.
  • Увеличение на вноса на млечни продукти с над 45% (до 48%), за да се покрие вътрешното търсене.
  • Разходите за производство на 1 литър мляко са скочили с 27%, но българските фермери получават с 10% по-ниски изкупни цени от средните за ЕС, продавайки на себестойност.

„Свидетели сме на заличаващ се сектор. Имаме крайно несправедливо разпределение на добавената стойност от производителя до търговията на дребно“, заяви Бойчев, подчертавайки парадокса, че българите плащат едни от най-високите цени за храна, докато производителите изнемогват.

Шефът на КЗК от Пловдив: Предложихме спешни мерки на правителството срещу спекулата с гориватаТрябва да се осигури свободен достъп на алтернативни вносители до пристанищните терминали

Секторът е „ограбен“, фермерите фалират

Представителите на бранша бяха безкомпромисни в оценките си. Владислав Михайлов, председател на УС на Асоциацията на млекопреработвателите, заяви, че целият сектор е ограбен, а зад сухата статистика стоят човешки съдби, фалирали хора и непокрити кредити. Той предупреди, че продоволствената сигурност е застрашена и може да се стигне дотам „българинът да няма какво да сложи на масата си“.

Димитър Зоров допълни, че през последните 7-8 години секторът върви по катастрофален път. От останалите 8 000 стопанства с млечни крави, под 10% от тях произвеждат над 90% от млякото, което налага спешна промяна в модела на подпомагане.

Съпредседателят на Националната овцевъдна и козевъдна асоциация Симеон Караколев даде смразяващ пример за последиците от кризата – заради срива в сектора, тази година 20 000 български семейства няма да могат да сложат агнешко на трапезата си. Той посочи като основни проблеми липсата на къси вериги на доставка, прекомерната административна тежест и липсата на сдружаване – едва 1% от фермерите у нас членуват в кооперативи, при 40% средно за Европа.

Срещата в Пловдив дава заявка за сериозен отпор срещу нелоялните търговски практики, като амбицията е България да си върне позициите в този традиционен сектор и да спре обезлюдяването на селските райони.