От 2020 до 2024 г. старите замърсяващи печки за отопление трябва да бъдат заменени с отговарящи на европейски екостандарти или жилищата да се газифицират. Ще се сложи край на продажбата на въглища с високо съдържание на пепел и сяра и на дървата със съдържание на влага над 25 процента. Градовете ще трябва да определят зони с ниски емисии, в които автомобилите със стандарт преди Евро и Евро 1 ще са длъжни да плащат такси за влизане.

Това предвижда проект на национална програма за подобряване качеството на въздуха в страната в периода 2018-2024 г., който е публикуван за обществено обсъждане и коментари по документа ще се приемат до 5 декември. Документът е разработен от екоминистерството, съвместно със Световната банка, и набелязаните в него мерки трябва да решат екологичните проблеми най-вече на 28 общини, заради които Брюксел съди държавата ни пред Съда на ЕС заради прекомерно надвишаване на допустимите норми за фини прахови частици във въздуха. Тъй като анализите сочат, че битовото отопление с неефективни печки и котли на твърдо гориво и използването на въглища с пепел и сяра и мокри дърва причиняват най-малко 85% от емисиите на фини прахови частици, а старите автомобили са източник на около 35 до 40 процента от вредните газови, отделяни от автотранспорта, мерките за подобряване качеството на въздуха са насочени най-вече в тези сфери, пише mediapool.bg.

Общините ще следят за смяната на печките или газификацията

Предлага се в следващите две години общините да анализират броя и местоположението на домакинствата, които използват замърсяващи печки за отопление, и да им предложат алтернативни уреди, отговарящи на екоизискванията на ЕС. Социално слабите, които получават помощи за отопление, ще бъдат подпомогнати финансово за смяната на уредите си или за газификацията им, ако има такава възможност. За София пък ще е задължително газифицирането и няма да се финансира подмяната с модерни печки. Пари за целта могат да дойдат от еврофондовете, от Предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда и от Националния доверителен екофонд.

Подмяната на старите печки на твърдо гориво ще намали със 75 на сто емисиите на фини прахови частици в сектора на отоплението, посочва се в програмата. Общините ще трябва не само да проведат разяснителна кампания и да убедят хората да се разделят със старите си уреди, но и след смяната им да организират извозването им до сметища или за рециклиране.

Разходите за екоотопление – между 155 и 188 млн. лв.

Според анализите в документа за смяната на старите печки на твърдо гориво в 28-те общини ще трябват около 156 и 188 млн. лв. четирите години на изпълнението на целта. Тези разходи включват и финансова компенсация за енергийно бедните домакинства. Всички домакинства, използващи дърва или въглища за отопление, които ще имат допълнителни разходи, произтичащи от въвеждането на мярката, ще бъдат компенсирани в пълен размер, ако понастоящем кандидатстват за целево енергийно подпомагане, пише в програмата.

Стандарти за въглища и дърва

За да има по-добър ефект от подмяната на печките за отопление ще се въведат и екостандарти за въглищата, с които ще се ограничи съдържанието на сяра и на пепел във въглищата за битово отопление съответно до 1.3% и 12% спрямо теглото. Ще се въведат и изискванията за съдържание на влага в дървата за огрев до 25%. Предлага се да се спре продажбата на дърва според теглото, а да е само на кубичен метър. В момента са позволени и двата начина, поради което продавачите имат интерес да продават мокри дърва, за да тежат повече и да струват по-скъпо. Предвижда се и забрана на директния добив на дървесина от населението, който в момента се разрешава от съответната община и е около 1.2 млн. куб. м годишно. Тъй като няма ограничения кога да се секат дърветата, това се случва по всяко време и хората не отчитат ползите от сушенето на дървесината преди изгарянето им. Затова от ековедомството искат добивът на дърва за огрев да става само през пролетта и да се забранява през юни – началото на юли.

Доставката на сурови дърва от общинските и държавните предприятия следва да бъде ограничена до ранните летни месеци (юни-юли), за да се даде време дървото да изсъхне преди да се използва през зимата. Като алтернатива, общините и държавните предприятия могат да купуват дърва от края на зимата до средата на лятото, като по този начин осигуряват частично изсушена дървесина за потребителите през зимния отоплителен сезон, предлага програмата. Препоръчва се на общините да проведат разяснителни кампании за ползата от изсушаването на дървата преди горенето им.

Без стари дизелови коли в уязвими градски зони

Предложенията, засягащи вторият най-голям замърсител на въздуха – старият дизелов автомобилен парк у нас, са за въвеждане на зони с ниски емисии (ЗНЕ) в центровете на градовете, за да се ограничи навлизането в тях на дизелови автомобили категория преди стандартите Евро и Евро 1. В тези зони местните власти трябва да следят и дали отоплението е окологично и бедните домакинства да бъдат подпомагани. Документът посочва, че общините внимателно трябва да обмислят границите на зоните с ниски емисии. Ако са прекалено малки, екоефектът няма да се постигне, тъй като ще се влияят от замърсяванията от съседните зони, а ако територията им е прекалено голяма, това може да е ненужно. Собствениците на стари коли ще трябва да плащат такси, ако искат да влизат в зоните с ниски емисии. Очакванията са шофьорите да слязат от трошките си и ще ползват градския транспорт.

Заплащането за влизане в ЗНЕ може да става като на входа на зоните се инсталират камери, които автоматично разпознават регистрационните номера за автомобилите и на превозните средства автоматично се начислява съответната такса. В определен срок след регистрирането на плащането собствениците на колите ще бъдат уведомявани за дължимите суми и ще могат да ги платят онлайн или чрез електронни разплащателни машини в супермакети, магазини и т.н. 

Друг вариант е водачите да залепят цветно кодирани стикери на автомобилите си, като всеки цвят означава екологичната категория на превозното средство и инспектори да следят колите и да им налагат глоби за навлизане в ЗНЕ в зависимост от критериите за таксуване, договорени за съответната зона.

Финансовите ползи за общините

В програмата се посочва, че обикновено глобите в България за такива нарушения са около 100 лв. Ако се приеме, че от 10 до 100% от проверените лица са в нарушение, приходите биха могли да възлизат на между 220 хил. лв. и 5.3 млн. лв. в София. В Пловдив те може да бъдат в диапазона от 3900 лв. до 109 хил. лв. Тези прогнози са за първата година от въвеждането на зоните, тъй като след това хората ще спрат да ползват старите си коли в зоните с ниски емисии.

В документа се представите разчети, според които фискалните разходи за създаването и въвеждането на ЗНЕ в Пловдив и София се изчисляват на 27 000 лв. и 82 000 лв. еднократно и на 112 000 лв. и 334 000 лв. годишно. Срещу тези инвестиции обаче ще се намалят фини прахови частици на стойност около 3.1 млн. лв. в София и 4.3 млн. лв. в Пловдив годишно, сочи програмата ползите от предложението.