Край на схемите за укриване на доходи, облагаеми по Закон за данък върху добавената стойност. Поне това е идеята на приетите изменения в него, обнародвани в Държавен вестник бр.96 от 6 Декември 2019г и в сила от 1 януари 2020. 

Най-разпространените "врътки" за държане на оборота под 50 000-левовия праг, след който се налага задължителна регистрация по ДДС, вече ще срещат сериозен отпор в установените норми. 

Промените, които най-накрая ще дадат картбланш на Националната агенция по приходите да стопира маменето по "легален" път, бяха прокарани тихомълком чрез преходните и заключителните разпоредби на Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО), който беше гласуван и приет. 

Основната промяна касае въвеждането на задължителна регистрация на ДДС, когато е налице най-общо последователно извършване на един тип дейност от свързани лица или лица с общ интерес в един обект, чийто общ оборот надмине 50 бона. Нормата, която е изключително сложно структурирана и търпи тълкувания, има за цел да избегне разпространените две схеми в България.

Първата най-общо е следната: Лицето X има фирма за търговия с бойлери. Когато обаче оборотът му застрашително се доближи към прага от 50 хил. лв., той създава нова и започва да прекарва през нея търговската си дейност. Другият вариант, който е по-широко разпространен сред свободните професии, касае създаване на една фирма ЕТ и една регистрирана по ДДС, като различните сделки се прекарват през различната юридическа форма според необходимостта. Тази схема битува и с няколко компании, от които една част се държат контролирано под 50 хил. лева оборот, а само една е регистрирана по ДДС. 

Тези фирмени въртележки имат краен резултат създаването на група от фирми, в които да се преразпределя оборота, така че никога той да не надминава прага, който изисква задължителна регистрация по ДДС. На практика тази схема позволи на 5-6 таксиметрови бизнесмени в Пловдив, които не са регистрирани по ДДС, да нанесат щети за милиони. Повече за разследването за "сивия" жълт бранш в Пловдив, вижте тук: 

Такситата в Пловдив: - 17 милиона лева в бюджета за една година! На кого му пука?Ще извади ли на светло беззаконията в бранша поредната полицейска проверка?

Новите изисквания за момента са съсредоточени по-скоро върху последователно предаване на дейност от фирма на фирма, отколкото до едновременно и паралелно работещите фирми в един обект. Тези, които обаче упражняват една и съща дейност в един обект и не си делят разходите така както трябва да се случва процентно, като наемът например се изплаща през едната, рекламата през другата - също ще трябва да минат по ДДС, ако общият оборот стигне прага. 

Изчерпателният текст се намира в чл.96 ал. 10, която гласи, че:

При последователното извършване на еднородна дейност в един и същи търговски обект от две или повече свързани лица или лица, действащи съгласувано, в облагаемия оборот на всяко следващо лице се включва оборотът, реализиран в обекта от всички лица, извършвали последователно дейността в съответния обект преди него, за период, не по-дълъг от последните 12 последователни месеца, включително текущия месец, и се счита за оборот, реализиран от съответното лице през първия ден на започване на еднородната дейност в обекта от това лице. Дейността се приема, че е еднородна, когато е налице значителна идентичност по отношение на две или повече от следните характеристики: предлаганите стоки или услуги, ползваните активи, персонала, търговската марка/наименованието на обекта, доставчиците/клиентите.

Изискванията няма да важат, когато има един месец преустановяване на дейността. Сроковете за фирмите и лицата, които обаче попадат в горната хипотеза и трябва да се регистрират по ДДС са твърде кратки - 7-дневен е предоставения срок от формирането на общия оборот над 50 хил.лв., а при заварено положение лицата имат право на 14-дневна отсрочка. С други думи до 14 януари е крайният срок, в който трябва да се подадат заявления за регистрация по ДДС. 
 
Санкциите са сериозни. При нерегистриране по ЗДДС, когато е необходимо по чл. 96 ал. 10 
  • Санкция в размер от 500 до 5000 лв. за неподаване на заявление за регистрация в срок
  • Втора санкция в размер равен на размера на неначисления данък, но не по-малко от 500 лв. при неначисляване на данък, поради неподаване на заявление за регистрация и нерегистриране в срок;
  • Отделно се дължи самият невнесен ДДС върху целия оборот след момента на достигането на 50 хил. за групата;
  • Лихви за забава на невнесения данък по предходната точка.

Важно е да знаете, че свързани лица са тези по по § 1, т. 3  от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, а такива действащи съгласувано са лица, в управлението, контрола и/или капитала на които участват свързани по § 1, т. 3, букви "а", "б", "в" и "л" от допълнителните разпоредби на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс лица, или лица, от взаимоотношенията между които или между всяко от тях и трето лице според съществуващата между тях икономическа, организационна, семейна или друга обвързаност/свързаност може да се направи извод, че действат съгласувано и между тях могат да се уговарят условия, различни от обичайните.

Към момента текат дискусии дали изискването за регистрация по ДДС да не се приложи по т.н. "групи от фирми" /например Иван 101 ООД, Иван 102 ООД и т.н./ Росен Иванов от НАП, който водеше обучителните семинари за новите промени, подчерта, че съществува Директива 112, която учредява т.н. “ДДС групи”. Към момента тя не е въведена в България, тъй като е сложна за администриране, но в най-общия случай те би обхванала сумарно изчисление на оборота на свързани фирми и задължителната им ДДС регистрация, а и отчетност при финансов резултат над 50 хил.

"Ако продължават така масово да се правят тези неща, може би НАП ще предложи в България да се въведат “ДДС групите” и да приключим с този казус. Защото тогава примерът, който дадох с лицето, което си дели издаването на фактури, според това както му е изгодно, той става едно лице и въпроса го приключваме. И няма да може да избира. Това, с което се сблъскваме ние е абсолютно брутално”, посочи Иванов. 

Към момента идеята за пресичане на порочната практика за избягване на ДДС изглежда по-скоро като ход в правилната посока, ала все още няма никаква практика как ще се прилага закона, като в някои казуси е изключително сложно да се прецени дали се попада в хипотеза регистрация по ДДС или не. Най-вероятно съдебната практика ще внесе яснота, а до тогава можем само да се надяваме, че милионите от данъци няма да остават в джобовете на някой. 

Таксиметровият бизнес – милиони в джоба на няКОЙ? Стотинки в държавната хазнаОфициалните данни за ДДС-то в такси бранша, заплатено в страната за година, е 3,1 милиона, или 43 пъти по-малко от реално изискуемото