Огромни хотели в спа курорта Пампорово и в близките населени места представляват зловещи паметници на финансовата криза от преди 12-13 години. Урокът е важен за припомняне с оглед, че кредитните възможности са широко прокламирани в днешните времена на стагнация заради пандемията.

Типичен пример за един мащабен проект, издигащ се като сянка на грешки и залози, е хотелски комплекс "Зарена" на някога действалото с размах дружество "Рейтън" АД. Строежът на мащабния туристически палат бе стартиран през 2005 година, ала финансовата криза наложи залагането му срещу огромен кредит от "Ти Би Ай Банк". Резултатът - неизплатени задължения с години, стоящ на груб строеж на пет блока от хотелската база. През 2015 търгът за имота бе на стойност на 6,7 млн лева, докато днес отчаянието заради годините несъбрани дългове, имотът вече се търгува едва срещу 2,7 милиона лева първоначална цена. Става дума за терен от 9 декара със застроен хотелски комплекс от над 25 000 кв.м. РЗП.

Частен съдебен изпълнител отново опитва да продаде базата, ала едва ли и този път и в тези времена ще има кой знае каква успеваемост. Междувременно базата се руши и от ден на ден става все по-малко вероятно някой да я довърши и използва по предназначението ѝ. Степента на завършеност на целия хотел не е повече от 50%, което означава, че се изисква особено платежоспособен инвеститор.

В предходната финансова криза имаше нещо много типично - хората с пари масово залагаха на строителство. Считаха, че това е сигурна инвестиция, която ще калкулира не просто запазване на парите им, но и печалба. В момента ситуацията не е много по-различна и отново строителство и недвижимо имущество са считани за едни от най-сигурните инвестиции.

Подобен е случаят и на друг хотел в Чепеларе, който е в ръцете на частен съдебен изпълнител и към днешна дата и голяма част от него се продава с начална сума от 1,27 млн лева. 19 стаи и апартаменти, целият Многофункционален център за селски туризъм, в който влизат лобита, ресторанти, ски гардероб и всички други хотелски услуги, на четиризвездния хотел "РОДОПСКИ ДОМ" е на търг. Собственикът му "Родопски дом" ООД също проиграва огромната база заради неизплатен кредит, този път към банка "ООБ". Дружеството пък е в ликвидация, която трябва да приключи до 30.12.2020, както и "ЧЕПЕЛАРЕ СПОРТ" АД. За разлика от събратята си по участ, този хотел продължава да функционира и към днешна дата. 

Голяма част от хотел "Долината на Орфей" също е на търг, започващ от 880 000 лева. Там се продава целият терен с идеални части от сградния фонд, тоест от хотела и стаите в него, което прави евентуално разделяне на имуществото изключително сложна. Иначе земята е собственост на дружеството в ликвидация "Буларе Дивелъпмънт" АД. Повечето от базата не е довършена - на акт 14 и 15. Така ситуацията с "Долината на Орфей" е почти аналогична с тази на "Зарена", но при него дългове има не само към банки, ами и към многобройни кредитори, включително има тежести в полза на Община Смолян.

Базата за отдих "РОДОПИ ДАЙМЪНД" I - недовършена на груб строеж и разпадаща се като повечето изброени заложници на дългове, също е на търг за около 330 000 хиляди лева. Сагата с пловдивското дружество "Проджест родопи даймънд" ООД е обаче съвършен пример за Соната 2 на Шопен в инвеститорските дейности. Собственици на фирмата са част от бизнесмените, които години се съдят за складовете на "Одрин" 8 в Тютюневия град в Пловдив.

Италианецът Фабрицио Алемано и американецът Джефри Кърк Стоун, заедно с други български предприемачи започват амбициозния проект в центъра на Пампорово с много фойерверки и грандиозни планове. С капитал от едва 10 хиляди лева, дружеството е запорирано. Банка е наложила запор за кредит от над 1 милион лева върху дяла на Найден Колев, а НАП са наложили запор върху дяла на Георги Тунев. Огромният кредит е непосилен за дружеството, чиито собственици, имат далеч по сериозни проблеми на този етап.

Всички тези мащабни проекти за бързи пари от ски туристи са превърнали района в строителен паметник на объркани финансови представи, лоши разчети, неправилни решения в неправилни времена и не на последно място - надценяване на възможностите. В момента сградите се търгуват на повече от 300% по-ниски цени, а кредиторите никога няма да видят сумите, които преди години са отпуснали, за да построят компаниите своите златни мини. Златни мини, които скоро ще трябва да бъдат бутнати. Пари и за това обаче няма.