Увеличение с 25% на световните цени на петрола би представлявало умерен външен шок за България и е възможно да доведе до 1% покачване на инфлацията. Ефектът от увеличението на цените на "черното злато" ще се предава главно чрез разходите за внос на енергия, динамиката на инфлацията и забавянето на външното търсене. 

Това сочи анализ-симулация на Фискалния съвет за въздействието от покачване на цената на петрола с 25% върху фискалната перспектива на България за 2026 г.

Повишението на цените на петрола обикновено увеличава транспортните разходи, производствените разходи и потребителските цени.

При България шок от 25% може да добави приблизително 0.4–1.0 процентни пункта към инфлацията, като точният ефект зависи от конкурентните условия на вътрешния пазар и предаването на ценовите промени от еврозоната.

Ефектите върху външната търговия ще бъдат умерени. България внася рафинирани петролни продукти и енергийни суровини, така че по-високите световни цени на петрола ще влошат търговския баланс. Дефицитът по текущата сметка може да се увеличи с около 0.2–0.4% от БВП.

Шок на пазарите след ескалацията в Близкия изток: Пловдив удържа фронта с едни от най-евтините горива у насСветът се готви за инфлация, след като петролът срочи над 100 долара за барел

 

Въпреки тези рискове България разполага със защитни механизми благодарение на членството си в Европейския съюз. Постепенното диверсифициране на енергийния сектор и инвестициите в инфраструктура намаляват уязвимостта.

"България е интегрирана в икономическия пазар на Европейския съюз, което осигурява структурна устойчивост чрез диверсифицирани енергийни доставки, стратегически резерви и механизми за макроикономическа координация. При увеличение на цената на петрола с 25% се очаква умерен натиск върху бюджета, като дефицитът може да достигне около 3.3–3.6% от БВП", посочиха още в своята прогноза от ФС.

Най-непосредственият фискален ефект ще бъде увеличението на оперативните държавни разходи, свързани с енергийното потребление в публичните услуги, транспорта и държавната администрация. При шок от 25% в цената на петрола дефицитът може да се увеличи с приблизително 0.15–0.35 процентни пункта от БВП. Ако базовият бюджетен дефицит за 2026 г. е около 3% от БВП, той може да достигне диапазона 3.25–3.6% от БВП при липса на компенсиращи политики. Инфлационният натиск представлява друг важен канал на въздействие.

Шефът на гигантска транспортна компания: Цената на войната в Иран ще бъде прехвърлена върху потребителитеВойната доведе до почти пълно спиране на два жизненоважни търговски маршрута

Скок на цената на "черното злато"

 

Цената на петрола се покачи рязко в началото на март заради военната ескалация между САЩ, Израел и Иран. Американски и израелски удари по Иран, последвани от ирански контраатаки и заплахи, доведоха до частично блокиране на Ормузкия проток, през който минава близо 20% от световния петрол и основателни опасения от прекъсване на доставките от Близкия изток.

Към днешна дата Ормузкият проток не функционира нормално, намира се в състояние на фактически блокада и висока военна заплаха. Трафикът е минимален.  Пазарът реагира остро, но много анализатори смятат, че ако протокът се отвори бързо, скокът на цената ще е временен.