Не е ясно колко човешки живота ще бъдат съхранени с прилаганите противоепидемични мерки у нас, но със сигурност по начина, по който се налагат, обществото дълго време ще остане разделено. Ограниченията, забраните и противоречивата информация са причина граждани от различни браншове и социални слоеве да се настройват един срещу друг.

Конфликтите бяха заложени още с първата заповед на здравния министър Костадин Ангелов в края на ноември. Тогава бяха затворени всички училища и детски ясли, всички заведения, фитнес зали, търговски центрове и молове. В същото време обаче отворени останаха  хотелите, хипермаркетите,  магазините за черна и бяла техника, ритейл парковете, Джъмбо, магазините да промишлени стоки, спортните клубове, спа центровете. Така и никой не обясни каква е разликата между посещението в един хипермаркет и в един мол, а тълпите в Джъмбо преди Коледа основателно предизвикаха масово негодувание.

Малко преди Нова година Щабът разреши ресторантите в хотелите и къщите за гости да работят до 22 часа, което отвори кутията на Пандора. В много от  комплексите не се спазват нито ограниченията за 50 %  заетост на местата, нито ограниченото работно време. През уикендите хиляди българи пълнят къщите за гости, където контрол очевидно няма. В края на всяка седмица получаваме десетки сигнали за шумни партита  в извънградските комплекси, а в събота полиция опита да влезе в „Старите къщи”  край Поморие, където в механата  се бяха събрали над 120 души. Униформените не бяха допуснати вътре, а гостите, предупредени от диджея, се разбягали.

На същите срамни сцени станахме свидетели и в Пловдив, когато полицията прекъсна партито  по случай рождения ден на собственика на „Рибарника”  Димитър Тодоринов.  Стигна се до пререкания и заплахи към полицията. Според присъстващи, част от гостите се наложило да се скрият в детския парти център, а при опит да избяга, звездата  Милко Калайджиев нагазил в бидон с кисело зеле.

Подобни унизителни ситуации  настройват един срещу друг не само гражданите срещу органите, които контролират спазването на заповедите, но и създават конфликти в самия бранш.  Публична тайна е, че въпреки забраните има ресторанти, които продължават да работят с клиенти на заключени врати. Под формата на частни партита,  вход с парола или при закрити прозорци, десетки обекти продължават да работят, за да оцелеят.

Факт е, че безвъзмездната помощ по програмата „Подкрепа на база оборотен капитал за малки и средни предприятия”  ще бъде изплатена едва тази седмица , т.е  почти два месеца след като мерките бяха въведени. Служителите на затворените обекти за този период са получили само 24 лева досега!

Двойният стандарт при налагането на мерките и забавянето на обезщетенията са причини за нарастващото недоволство. Днес стана ясно, че моловете и фитнесите ще отворят на 1 февруари.  Продължава да бъде отворен въпроса със заведенията. От НОЩ са категорично против отварянето им, докато съдейки от сигналите , които идват от правителството,  там настроенията са в противоположна посока.

Ресторантьорите са категорично , че е по –добре да заведенията да са отворени при съответните ограничения, да има контрол, а не хората да се крият като партизани .

Голяма част от лекарите също смятат, че отварянето на ресторантите едва ли ще се отрази на броя на заразените и изразяват опасения, че връщането на децата в училищата е далеч по- опасно.  Само преди няколко дни Гърция отново затвори училищата заради влошаване на епидемичната обстановка, след като децата бяха върнати в училище след Нова година.

Към момента ситуацията в страната е сравнително спокойна и ако искаме да ограничим или забавим евентуална трета вълна , вероятно усилията трябва да бъдат насочени към влизащите в страната. Трудно бихме могли да минем към модела на Израел, който затваря границите си напълно за седмица, но вероятно трябва да има строга карантина при влизане в страната и коридори за транзитно преминаващите. 

В противен случай разделението между хората ще се задълбочава все повече, опитите за поединично спасение ще създават все повече врагове, а за да излезем от кризата обществото трябва да вярва и да вижда резултатите от наложените мерки.