Един от безспорно най-ослепителните сградни паметници на културата "Екселсиор" продължава да си виси в безтегловност между амбициозния проект и участта на безстопанственост. 

От близо 5 години архитектурният шедьовър тлее в ръцете на съдя-изпълнители, частни съдебни изпълнители и банки. Към момента СиБанк е пуснала за разпродажба последните два етажа от зданието.

Нивата се продават самостойно и целокупно. На четвъртия етаж, обект на продажба, са разположени 10 магазина, а петият, мансарден, е устроен като единна площ, дълго време експлоатирана за целите на заведение. 

Цените, на които се предложени обектите, са рекордно ниски спрямо моментното състояние на имотния пазар, но затова има съществена причина, а именно невъзможността банката да обезпечи своите вземания години наред. Това налага и крайната стъпка, след многократни опити за продан на имуществото пред частни съдебни изпълнители, финансовата институция сама закупува двата етажа и ги продава, погасявайки тежестите в нейна полза. 

Директна цена за продажба, на която са обявени 10-те магазина на 4-тия етаж с разгърната площ от 688 кв.м. е 349 000 евро /507 евро/кв.м. Заведението, заемащо целия 5-ти етаж с РЗП 583 кв.м. пък се търгува за 253 000 евро или 434 евро/кв.м. 

Въпреки атрактивното предложение на търговската площ на Главната улица на Пловдив, инвеститори все още няма, като основната причина е безвремието настъпило в комплекса. Първоначално замислен като луксозен търговски център, някои от обектите в магазина никога не встъпват в експлоатация, а към днешна дата действащи са едва няколко магазина на първия етаж с витрина към Главната, както и приземната сладкарница. 

Частите от Римския стадион на Филипопол, разкрити при археологически разкопки при пълната реновация на сградата в началото на милениума, са консервирани и експонирани, а пространството служи за културни събития. 

Емблематичната сграда на Главната е построена още през 1911 година. Първоначално тя е била кино и е носила названието "Екселсиор" /диамант/, ама след това се преименува на „Христо Ботев”. Години по-късно строителят и инвеститор Димитър Бекриев чертае втория живот на сградата, като я замисля като бутиково търговско средище. В реновирането ѝ той запазва архитектурната еклектика, съчетаваща бароков, византийски и модерен стил. 

Въпреки силния старт на архитектурния диамант, славата е мимолетна - обектите не потръгват, има огромно текучество на наематели. Огромните заеми на инвеститора остават необезпечени и това довежда до фалита на дружеството собственик “Екселсиор 1894” ООД, от своя страна се поделя между Бекриев и едноличната фирма “Регнис”, която отново е негова еднолична собственост.

Не веднъж е предвиждано пълно затваряне на комплекса, в който човекопотокът е почти на изчезване. Екселсиор е включен в групов ансамбъл на паметниците на културата с местно значение, като попада в границите на историческия резерват "Старинен Пловдив", а неговият единствен шанс за развитие е да се намери инвеститор, който да закупи и успее да задвижи ефективен бизнес план, така че диамантът на Пловдив да върне предишния си блясък.