С годините се променят не само думите в речните на българина, но и абревиатурите в него. Малцина вече си спомнят, че АПК преди 30 години означаваше аграрно-промишлен комплекс, ТКЗС беше трудово кооперативно земеделско стопанство, а ТПК - трудова производителна кооперация... В редичката на изчезващите понятия за масова употреба се нареди и популярната през 80-те години на миналия век абревиатура ГАПС - само специалист днес ще се досети, че зад четирите букви в съкращението се крие понятието гъвкава автоматизирана производствена система.

Макар че подобна организация на производството съществува и сега - например във военните заводи "Арсенал" в Казанлък.

Тогава твърдели, и с право, че ГАПС-ът е едно от най-прогресивните направления в роботизацията на технологичните процеси, системата се е смятала за върха на високите технологии в машиностроенето. Първият подобен цех у нас бил открит в Комбината за роботи в Стара Загора на 5 септември 1983 г. лично от първия партиен и държавен ръководител Тодор Живков.

Тогава обаче все още не говорили официално за ГАПС, а за разширението на научно-производствения стопански комбинат по роботика "Берое" и за внедряването в практиката на автоматизирани производствени линии за промишлени роботи.

След официалната церемония Живков написал в почетната книга на комбината: "Когато дадем достатъчно такива и по-добри заводи, с които ще можем да произвеждаме всичко, тогава социалистическа България действително ще може да изнася интелект и да получава национален доход от "сивото вещество" на своя талантлив народ".

Интересът към тази организация на производството бил голям. Неслучайно година по-късно - на 11 септември 1984 г., ГАПС-ът на комбинат "Берое" е една от спирките на съветската делегация начело с бащата на перестройката Михаил Горбачов, посетила Стара Загора. По онова време той все още е "само" член на Политбюро и секретар на ЦК на КПСС, генерален секретар става половин година след това.

Днес ГАПС-ът отдавна е разпартачосана и машините от нея са продадени поотделно, но кипарисите, засадени при онова посещение от Горбачов и Живков в "Алеята на дружбата" все още са живи и здрави в някогашния двор на несъществуващия от години завод "Берое". Макар че табелките край тях са изчезнали и трудно може да се определи кое дърво от кого точно е било засадено.

"Всъщност гъвкавата автоматизирана производствена система представлява цех - чисто затворено помещение, в което най-често работят металорежещи машини с цифрово-програмно управление. Тези машини са обслужвани от рабокари и роботи. На практика технологията е безлюдна, участват само работници-настройчици, чията задача е да зададат задачите на машините и да ги пуснат в действие. Роботите изпълняват транспортните дейности между отделните машини - пренасят детайли и т.н. и имат централно управление чрез компютър". Това обясни пред "24 часа" последният директор на комбинат "Берое" преди приватизацията му Петър Цаклев.

Промишлените роботи, разбира се, не са онези познати ни от филмите същества, които се усмихват, говорят и приличат досущ на хора. Цаклев припомня, че на практика робот е всяко автоматизирано устройство, което върши някаква работа, дори и пералнята вкъщи. Но според сложността на извършваните операции и степента им на интелигентност тези устройства са манипулатори, рабокари, роботи. Първо те замествали работниците в спомагателните им функции, след това "се проявили" и като работни машини - боядисвали, заваряли, монтирали.

В онези години малка България е на второ място в света по производство на промишлени роботи след Япония. Само за Съветския съюз са изнесени над 2 хиляди български роботи. По това време е създадено и научнопроизводственото обединение "Красний пролетарий - Берое", което свързва най-големия тогава завод в света за производство на металорежещи машини - стругове, с достатъчната вече практика на българските специалисти в създаването на роботи. Вече се говори да се развива производството на сензорни прибори и апарати, които, прибавени към тогавашното поколение роботи, трябвало да доведе до следващото им поколение. Давали си малък хоризонт за това - 5-6 години.

Работата била свързана с проблеми и много напрежение. Тюркеджиев например умира от инфаркт в директорския си кабинет година след като дава интервюто си за списание "Отечество".

Всичко рухва след 1990 година, когато България губи в новите условия необятните и изгодни пазари на разпадналия се Съветски съюз. Новостроящата се сграда на Института за роботи остана недовършена. Фирмате се опитва да оцелява с нови производства, които нямат нищо общо с роботите - като например на машини за производство на автоболни гуми. Самият комбинат "Берое" е сложен на тезгяха за продажба по време на масовата приватизация през 1996 година. Първият му мажоритарен купувач е приватизационният фонд "АКБ Форес".

Във времето следва сложна трансформация на собствеността на някогашната гордост на социалистическото роботостроене, за да се стигне до 31 октомври 2003 г., когато Окръжният съд в Стара Загора прекратява официално дейността на предприятието. По това време претенциите на кредиторите са за 11,5 милиона лева. Съдът дори отхвърля предложения оздравителен план на собствениците към онзи момент - транспортна фирма, защото намира, че заводът не разполага нито със сгради, нито с достатъчно машини, за да произвежда и погасява дъловете си.

Гордостта на "Берое" - ГАПС-ът, е разпартечосан, машините му са продадени поотделно. Същата съдба има и гъвкавата автоматизирана производствена система в друг старозагорски промишлен великан - приватизираният електронен гигант ДЗУ, който като част от унгарска фирма отдавна се раздели с голямата електроника.