Българите, макар и бавно, свикват с пазара и с капитализма, но не могат да свикнат с голямото социално разслояване. Въпреки че на думи пазарните отношения се приемат, когато стане дума за конкретни измерения, хората у нас са скептични. Това сочат социологически данни, представени от Първан Симеонов при откриването на Младата кръгла маса, организирана от "Галъп интернешънъл" заедно с института "Иван Хаджийски".
Ако през 1992 и 1993 г. 40% са приемали, че е нормално хората да се разделят на бедни и богати, то през 2013 г. този дял нараства на 53%, а в момента е 57%. Същевременно намаляват дяловете на несъгласните - от 46% в началото на 90-те до 35% сега. По-малко са и колебаещите се.
От "Галъп" отчитат, че неравенството се приема по-добре сред привържениците на реформаторската сила СДС през 90-те и сред тези на дясноцентристката сила днес - ГЕРБ, в сравнение с привържениците на БСП, която се самоопределя като лява.
При БСП едва сега с малко надделяват онези, които възприемат разслояването, докато преди години, и особено през 90-те, е било обратното.
Българите обаче са скептични, когато стане дума за конкретните измерения на неравенството.
Те масово са съгласни с твърдението, че доходите на най-богатите не бива да надвишат повече от три пъти доходите на най-бедните. Това съгласие е устойчиво в годините и е характерно както за дясноцентристкия, така и за лявоцентристкия електорат у нас.
Според "Галъп" това може да е знак за обострена социална чувствителност пред неравенствата у нас, но може и да е липса на готовност да се приемат ежедневните характеристики на новото общество. Данните показват, че обществото ни е готово за пазарната икономика само на абстрактно ниво.
Българите като че ли приемат капитализма, но още не могат да приемат капиталистите, заключават от "Галъп".
Още от категорията
Шенген вдигна границите за търговия, ще свали ли това цените на стоки и услуги у нас?
Темите на Traffic News
