България изпадна от топ 50 най-свободни икономики в света, като се нареди на 52-ра позиция, съобщават от пресцентъра на Института за пазарна икономика (ИПИ), цитирайки данни на канадския институт "Фрейзър", който е публикувал ново издание на проучването "Икономическата свобода по света през 2024 г.".

Изданието дава на България оценка от 7,16 т. (от максимум 10 т.), което ни класира на 52-ра позиция в света, а основните причини за лошите резултати са слабото представяне по върховенство на правото, ръст на публичните разходи и на регулациите, както и висока инфлация.

За поредна година България получава най-нисък резултат по отношение на правната система и върховенството на правото. Това е категорията, в която изоставаме спрямо всички останали страни членки от региона на Централна и Източна Европа.

След пандемията в България се наблюдава отстъпление и по отношение на размера на правителството и регулациите върху бизнеса. В последното издание се регистрира и отчетлив спад на резултата по отношение на стабилността на парите, което е следствие от високата инфлация през 2022 и 2023 година. Комбинацията от всички тези фактори води до отстъплението по икономическа свобода, като България е извън топ 40 на света по всяка една от 5-те водещи категории на проучването, отбелязват от АПИ.

Според доклад на ИПИ през последните 25 години икономическата свобода в България се разширява, страната бележи почти постоянен икономически растеж и отчита значително подобрение в показателите за сближаване с големите европейски икономики. Въпреки това отстъплението на икономическата свобода в годините след пандемията отправя сериозно предизвикателство пред потенциала за развитие.

От ИПИ изтъкват, че икономическата свобода изисква ясен ангажимент за поддържане на макроикономическа стабилност и добра бизнес среда, като това включва ограничаване на макроикономическите дисбаланси, оттеглянето на държавата от определени сфери и политики в подкрепа на конкурентоспособността. От ключово значение е провеждането на разумна бюджетна политика, спазването на фискалните правила, както и поддържането на ниски преки данъци. На преден план следва да се изведе политиката за намаляване на регулаторната тежест и ограничаване на непотизма, кронизма и дискриминацията в работата на публичната администрация. Огромният фокус остава върху ефективната политика за борба с корупцията и полагането на постоянни усилия за защита на независимостта и осветяване на неправомерното влияние в съдебната власт.