Съвсем скоро, публикувахме материал за майките ураган на Пловдив, който събра хиляди четения. Те са нежни, внимателни, красиви и грижовни. Днес обаче, рязко обръщаме посоката, за да ви запознаем с един баща за пример, който е същинско торнадо, както в живота, така и на ринга.
Спайдърмен, Батман, Айрън мен, Хълк - той обединява в себе си всички тези супергерои, но не е анимиран образ, а жив човек, който може да видите да се разхожда из улиците на Пловдив. А нищо чудно, някой ден да изгрее и на големия екран, което е една от мечтите му.
Представяме ви Милуш Драганов Драганов - Сенсей. Той е роден на 01.07.1981г., като родом от с. Поповица обл. Пловдив. Милуш е дългогодишен национален състезател по киокушин карате. Многократен шампион на България. Медалист от Световни, Европейски, Балкански първенства, както и от много международни турнири. По настоящем е треньор по кикбокс и кондиционно-силови тренировки в “КА-2 Файт Клуб”-Пловдив.
Вижте какво сподели железният пловдивчанин пред Trafficnews за своя живот в залата и извън нея:
- Какъв човек е Милуш Драганов в залата и какъв извън нея?
- Извън залата аз съм грижовен съпруг и баща, а в работен план офицер в Българската армия. В залата, образно казано, съм хищник изпълнен с жажда за тежки тренировки и победи. Като състезател преследвах целите си, за да бъда шампион, а сега като треньор в “КА-2 Файт Клуб” давам всичко от себе си такива да станат и възпитаниците ми. В общи линии и на двете места аз съм човек държащ на думата си, раздаващ се за хората около мен и уважаващ всеки, който срещам в живота си.
- Кога усетихте, че спортът е вашето призвание и по-специално карате киокушин?
- На 9 години започнах да тренирам киокушин карате, а на 13 влязох в спортното училище с профил борба свободен стил. Бях борец до 19 годишен и след това се завърнах в киокушина с гръм и трясък, силен и експлозивен. Тренирах много целеустремено и за две години успях да се наложа в категория до 80кг. и да вляза в националния отбор на България. Тогава осъзнах, че това е моят спорт и искам да се намеся в световния елит. Положеният ми труд скоро се възнагради и успях да взема медал от Европейско първенство. Това ме накара да се амбицирам и да тренирам още повече. В колекцията си имам медали от най-големите съревнования в този спорт: Балкански, Европейски и Световни първенства, както и от международни купи и турнири. В момента съм треньор по кикбокс в пловдивския “КА-2 Файт Клуб”. Някои от състезателите ми вече са на високо ниво, имат победи и на профи ринга.
- Вие сте „одрал” кожата на баща си, както и уменията му! На какво ви е научил той?
- Баща ми Драган Драганов е единственият Световен шампион за ветерани по киокушин карате на България. С него си приличаме и визуално и по характер. Успя да ме научи да уважавам хората, да знам какво е мъжка дума и да я спазвам. Успя да ме научи кога трябва да натисна в живота и да бъда твърд, и кога трябва да се извиня и да призная грешките си. Успя да ме научи, че физическата болка не е фактор да преследваш мечтите си. Изказвам огромен респект към родителите си, за човека който са направили от мен!
Относно уменията, винаги е виждал тънките неща, които куцат в играта ми и ги е поправял. Имаме много изиграни спаринги с него. Дори веднъж му счупих носа с “уширо маваши” - (техника със завъртане и нанасяне на удар с пета в главата). Аз изтръпнах, а той си хвана носа с двете ръце и го намести. Усмихна ми се, прегърна ме и ме поздрави за перфектно изпълнената техника.
- Спазвате ли хранителен режим и имате ли някоя „вълшебна” отвара, с която поддържате форма?
- С хранителните режими съм малко скаран. Старая се да се храня по често с ориз “ басмати”, който е богат на протеин, и месо. По този начин имам нужната сила и енергия за залата. Това, което не мога да осъществя с хранителен режим, компенсирам с качествени тренировки. Относно вълшебните отвари, залагам на билките и натуралните добавки каквито са “ ENERGY BOMB” и “FAT TO SLIM”. Добавки, в които няма съставки, които товарят сърцето и мозъка и не дават на организма да се превъзбужда. Истината се крие не толкова в добавките, а в качествените и постоянни тренировки. Добавките само помагат за провеждането им и възстановяването след тях.
- Вие имате прекрасна съпруга и дъщеричка. Строг баща ли сте и искате ли тя да тръгне по вашите стъпки?
- Благодаря на Господ за прекрасната съпруга и прекрасната принцеса, с която ме е дарила! Съпругата ми е един от най- успяващите сватбени агенти в града, а дъщеря ми е моето сърце. Нейни са думите “Тате, ние с теб правим всичко по един и същи начин, защото сме еднакви”. За нея аз съм нейният герой, нейният личен супермен. Строг съм като баща, доколкото трябва един родител да бъде строг, за да покаже на детето си как да цени и уважава нещата по пътя си в живота. А дали ще тръгне по моя път тя сама ще реши като поотрасне. Киокушин карате е много тежък и мъжки спорт. При нас няма протектори по краката и ръкавици и ударите са стопроцентови, което предразполага към множество травми, каквито имам аз. Ако тя реши да тръгне по моя път ще застана плътно зад гърба и, и ще направя всичко тя да бъде шампион.
- Има ли нещо, от което се страхувате и какво е то?
- Страх ме е от лошата, западнала ценностна система на хората. Много от хората се продават и не уважават дори и себе си. Няма да изпадам в подробности, за да не обидя някой, ако се познае в думите ми. Средата, в която децата ни растат, е много трънлива и подвеждаща. Да, страх ме е за бъдещето на децата ни.
- Живеем в опасни времена. Какво трябва да има всяка жена в себе си или какво трябва да направи, за да се самозащити при необходимост?
- Времената наистина са опасни. И дано никога не попадаме в рискови ситуации! На първо място, жените трябва да имат инстинкт за самосъхранение. Да допускат в съзнанието си, че времената наистина са опасни и да внимават къде и с кого се движат. Второ, една дама е желателно да има лютив спрей в дамската си чанта за самозащита. След това, тя може да ходи на уроци по самозащита, където ще разбере слабите места на човешкото тяло и как да нанася удари при неоходимост. Един съвет от мен - не се опитвайте да се биете с мъжете, ако имате спрей пръскайте и тичайте, ако нямате, удряйте по слабите места и пак тичайте бързо.
- Кое е нещото, което може да ви извади извън равновесие?
- Извън равновесие може да ме извади клевета или някакво злословие по мой адрес за неизвършени от мен неща. Не обичам да петнят името ми и то без основание. Иначе, като цяло, съм спокоен човек, стига отсрещният да не прекрачва тънката червена линия на благоприличието. Не обичам агресори и винаги съм защитавал по-слабите в джунглата на живота.
- Религиозен ли сте?
- Да, религиозен съм и мисля, че тук е момента отново да Благодаря на Господ за живота, който ми е дал, за семейството ми, за родителите ми, за хората, които са ми помагали по един или друг начин, защото всеки един, който ми е помагал, или който се е опитал да ми навреди по някакъв начин, е бил учител в живота ми. Тези хора са изпратени в живота ми от Господ, за да ме напътстват в кръстовищата на житейския път и да ме направят това, което съм в момента! Затова още веднъж Благодаря!
- Какво е мнението ви за днешните мъже? Мислите ли, че казармата трябва да се върне?
- За съжаление истинските мъжете в днешно време са на изчезване. Аз съм твърдо “ЗА” казармата. Там наистина се изгражда мъжът като характер, защото се сблъсква с несгодите на войнишкия живот. Учи се на воля, постоянство, послушание, и какво значи “брат за брата”. В днешно време, до казармата се доближават залите по всички видове спорт. Вярно е, че не от всеки може да стане спортист, но всеки може да закали характера си там и да поеме част от изброените качества, които споменах по-горе. Затова, отправям апел към всички родители: Подтиквайте децата си да спортуват! Без значение какъв вид спорт ще изберете! Нека децата бъдат в залите, а не по кафетата и по парковете!
- Ако можехте да си изберете, която и да е друга професия на света, коя щеше да е тя и защо?
- Имам мечтана професия да. Винаги съм имал желанието да бъда актьор. От малък обичам да влизам в роли и около мен да бъде весело. Хората, които ме познават отблизо, знаят за актьорската ми душа и знаят, че това е неосъществената ми мечта. Така че, отдаде ли ми се възможност, ще поема смело и по този път.