Социалните мрежи буквално „прегряха“ след изказване на Азис в ефира на „Като две капки вода“, в което той направи скандален коментар по адрес на една от най-големите музикални икони в света – Фреди Меркюри.

„За мен Фреди Меркюри е един шизофреник, който подскача, вика и крещи едни високи тонове без причина на сцената. Аз имам бекграунд и мога да си кажа моето мнение“, заяви изпълнителят.

И тук идва въпросът – не толкова за Меркюри, колкото за границите между мнение, самочувствие и елементарно разбиране за мащаб.

Защото подобно изказване не казва нищо за Фреди Меркюри. То казва всичко за човека, който си позволява да го направи.

Меркюри не е просто певец. Той е фронтменът на Queen, артист, който превърна сценичното присъствие в изкуство, а концертите – в преживяване. Достатъчно е да си припомним Live Aid, за да стане ясно за какъв мащаб говорим – десетки хиляди на стадиона, милиони пред екраните и изпълнение, което и до днес се изучава като еталон.

На този фон да сведеш подобен артист до „човек, който крещи без причина“, е не просто лош вкус. Това е демонстрация на тотално неразбиране за музика, сцена и култура.

Да имаш мнение е право. Но стойността на това мнение зависи от едно просто нещо – дали е подплатено с капацитет, култура и елементарна ориентация в темата.

„Имам бекграунд“, казва Азис.

Въпросът е – какъв бекграунд ти дава увереността да поставяш диагнози на хора, които са оставили следа в световната музика?

Реакцията онлайн не закъсня. Коментари, ирония, възмущение – всичко това е очаквано. Защото има една граница, която публиката трудно прощава – тази между провокацията и елементарната липса на мярка.

Историята помни много подобни моменти, в които публични фигури се самозабравят до степен да обявят себе си за мерило на всичко останало. Общото между тях е едно – времето бързо поставя нещата по местата им.

В крайна сметка, когато сравняваме мащаби, няма нужда от много думи. От едната страна стои глас, разпознаваем по цял свят, човек, който пълни стадиони и остава в историята. От другата – телевизионен шум, който утре ще бъде заменен от следващия.

И тук „бекграундът“ наистина има значение.