Всички сме гледали филми за терористи и различни посегателства върху живи същества, но никога не сме предполагали, че можем да се окажем и ние самите, въвлечени в центъра на нещо подобно и то дори без вина. Това предстои да ви разкажа сега. Останете с мен.
 
Да си кажа право, “зорът” мина от отдавна, но пък аз все пак да си споделя и да ви се оплача по “позьорски”...
 
Помня, че рано сутринта на изминалата вече година, в едно не толкова прекрасно утро на някой си ден, се готвех за поредният си полет, докато изведнъж бях нелепо отбита от опашката, когато се сканираше багажа ми. Бях в недоумение защо и какво може да става, при положение, че винаги съм била изряден пътник и съм спазвала регламентите и правилата на всички авиолинии?
 
 
Разравяйки се вече из ръчният ми багаж, персоналът на летището, изкараха ето тази, розова чанта от снимките, прилежно опакована дори и почнаха нещо да умуват и да си говорят и шушукат помежду си. Не доумявах какво става? Какъв е проблемът с моят аксесоар, който дори не е на мен. Изведнъж, ми казаха, че не могат да допуснат да летя, ако не я оставя при тях в коша за боклук! Моляяяя??!!? Как така? Какво съм ви сторила?
 
 
Бях близо до инфаркт, пулсът ми се ускори и продължавах да недоумявам, какво се случва и това някаква шега със скрита камера ли беше?! Бях се изключила за няколко секунди, опитвайки се да проумея какво става и пред мен виждах само усти без звук, които продължаваха нещо да ми обясняват и да ми жестикулират в лицето. Тази чанта изобщо не е скъпа и ценна, но все пак си е моя и си я харесвам. Съвсем не съм предполагала, че без причина ще ми се налага да се разделям с нея и то по такъв срамен и нелеп начин- това беше и причината за реакцията ми тип “Drama Queen”. Когато най-накрая “превключих” отново на тяхната честота, ми беше обяснено пак, че да бъда притежател на тази чанта, особено да я взема с мен на борда на самолета, е в разрез с политиката на авиолинията. Аз естествено отново попитах, какъв им е проблема и защо се стига до тук и че искам по-конкретно обяснение- дължаха ми го. На свой ред, те отговориха, че посланието и впечатлението, което оставям е, че съм върл симпатизатор и привърженик на тероризма и ако неволно реша да изкарам тази чанта от багажа си по време на полета, мога да изплаша, напрегна хората и да им създам дискомфорт, защото някой, може да помисли, че притежавам истинско оръжие.
 
 
Не знам кой беше по-голям инат в случая. Аз, че се дърпах за да си я взема или те, че държаха да я отнемат от мен поради такива нелепи мотиви. Може би всички бяхме глупци. Нямам думи да опиша, колко бях шокирана и в последствие бясна. Не е и нужно да се чудите повече- естествено, че бях принудена да се откажа от нея, независимо убедителните преговори, скимтене и търсене на компромисни варианти, които им дадох като опция. Ако знаех, че сълзите ми биха помогнали, щях да заплача и като магаре.. но нямаше.. за това си ги спестих. Някак си в мен се заби на дълбоко въпросът: От кога, розова, ексцентрична чанта, която дори няма формата или не е близо дори до размер на истинско оръжие е свързана със симпатия и подкрепа към насилие и тероризъм и може да създава такова впечатление. Не съм чувала за нападатели с цветни и забавни оръжия или може би според тях, аз щях да съм първата.
 
 
Почувствах се като хулиганка с престъпни намерения, застрашаваща живота, спокойствието и здравето на хората. От кога да харесваш малко по-шантави и странни аксесоари е криминално деяние и това ли наистина беше най-големият проблем на компанията в този момент или просто искаха да си я задържат за тях-защото не вярвам, че щеше да стои дълго в коша! Тогава не знам, как щяха да реагират, ако носех със себе си и чантата си череп. Е тогава, сигурно щяха да ме арестуват на часът, без дори и да ми се обясняват.
 
 
Наистина доста ме наскърбиха и засегнаха и за това пък на свой ред, ей така да си го върна, а и съвсем по човешки, по български и хулигански, си ги понапсувах доста цветно и разбира се, шепнешком- все пак не можех да рискувам да бъда задържана на летището, след всичко това ..нали така? Тук е време да благодаря и на моят мъж, който също участваше равнопоставено до мен в преговорите, опитвайки се да ми върне изгубеното. Беше от редките моменти, в които се чувствах като принцеса, бранена от своят принц, нищо, че не успяхме да спечелим тази битка. Макар и да нямаше сантимент към моята вещ, той всячески се опитваше да ми я запази... Беше много мило от негова страна. По принцип, ние сме малко странна двойка и когато нещо се случи на мен или него, се смеем и подиграваме един на друг. В началото разбира се, му беше забавно, но след това направи всичко, което съм очаквала да и бях доволна.. не зависимо краят. След като вече се качихме на борда и полетяхме, след около 20-30 минути като за капак на всичко... в самолета започна неочаквано и от някъде да нахлува дим. Да, точно така : ДИМ!
 
 
Хората започнаха да пищят, да плачат, да изпадат в паника и шок и тогава беше момента, в който самата аз напуснах духом тялото си. Тъй като моят “рицар” наистина не се бои от нищо, започна да се смее отново (сигурна съм, че беше единственият на борда, който си го позволи) и започна да ме пита, дали това не е нов тип услуга, която се предлага от въздушният екипаж, нещо от типа на “спа във въздуха”. Както казах, тъй като наполовина си бях “поумряла”, даже не придадох достатъчна значимост на думите му, за да го цапна, защото вече бях на петата си молитва и сбогуване с този свят. Звучи смешно, нали... но наистина не беше! Целият този ужас и паника продължиха около 10 Мин след нахлуването на димът- не повече! В крайна сметка и слава на Богу, оказа се, че нищо няма да ни се случи. Пилотът ни даде обяснение, че хората, които се грижат по поддръжката на самолета, са го миели няколко часа преди полета и се е получила кондензация от климатиците и от там този “ефектен дим”. Е, все пак не съм инженер по професия и със сигурност нямаше как да се досетя сама за това... Вие самите бихте ли могли в такъв момент?
 
 
Наистина ако бяхте там с мен, самите вие трудно щяхте да запазите самообладание-сигурна съм. След около половин час, отново се сетих за изгубеното на летището и си помислих, колко ефектно (със сигурност отново забавно само за моят рицар) би се получило ако той или аз, изкараме моята “опасна чанта” (ако ми я бяха върнали) в момента, когато дима нахлуваше и какво ли щяха да си помислят и да видят хората и как ли щяха да реагират, на фона на всичко ставащо. Буквално като истинска сцена от екшън филм, а всъщност толкова реално. Ей така за шоуто и да сме малко тип “Бони и Клайд”. В крайна сметка си нарекох за успокоение и за да не тая лоши чувства по време на своята ваканция, че съм направила “курбан” за да можем всички да си кацнем по живо по здраво... Не се опитвайте да търсите логика, знам, такава няма. И така... това беше съвсем на кратичко историята от моят ужасен и кошмарен полет, от който за жалост освен, че изгубих чантата си и навярно щях да бъда арестувана за модно престъпление хаха или пък щях да се разбия със самолет или поне така си мислих през онези 10 Мин. Тези няколко часа, там горе в небето... ми се сториха най-дългите в живота ми и просто нямах търпение да кацна и да усетя онази сигурност, която земята ми дава, стъпвайки върху нея.
 
 
 
Послепис:
 
Понякога, колкото и да обичам Англия, имам моменти, в които съм оставала с отворена уста и опулени очи от редица безумия, глупави регламенти и странни правила, които ме насилват да спазвам... но то и пълно щастие няма, така.. че .... Сякаш винаги опитвам да се поставям на мястото на другите и разбирам, че в крайна сметка, макар и неприятни, някои неща са неизбежни и се правят за комфорта на мен и останалите хора, а и най-вече в името на сигурността и безопасността. Светът вече се напълни с доста зли, зловещи и душевно болни хора, чиято едничка цел е да раняват, но пък чак толкова ли са изобретателни, за да се стига до такива крайни както казах и понякога нелепи мерки?
 
 
Послепис номер 2:
 
Мама не е възпитала деца, които лесно и туко така да се отказват от каквото и да било, така .. че .... чантата си я намерих отново и си я закупих пак! Този път без бой не си я давам Дано съм успяла да ви разсмея и да сте успели да си представите и обрисувате тези сцени в главата- това целях. Желая ви усмивки по време на вашите полети и никога да нямате неприятности и нелепи случки или инциденти като моите.
 
Искрено ваша: “Позьорката”