Здравейте, приятели! Тъй като в моментът се води "Месецът на Любовта", реших да поразсъждавам малко върху тази тема и да споделя своето виждане с вас.
 
“Най-голямото страдание е да не се чувстваш обичан, да си нямаш никого”, твърди Майка Тереза. Любовта... за всеки един от нас тя носи различно значение, усещане и смисъл, но пък всеки един от нас я иска в живота си, независимо, че някои хора отричат от гордост. Ние, хората, не сме създадени да сме сами и искаме да сме част от обществото, да бъдем приемани, разбирани, ценени и обичани и уважавани.. Въпреки всичко, което казах до момента, аз конкретно усещам, че живеем в един доста странен век, в който самотата е най-често срещаното явление и за жалост е чумата, която изяжда жертвите си и поразява всичко по пътя си. Привидно изглеждаш жив, но от вътре си мъртъв, празен и сив.
 
Наскоро прочетох статистика точно по темата и конкретно за Великобритания, че тук хората са най-самотни от целия свят. Повече от 7-8 милиона човека отчаяно опитват да намерят щастието и своята половинка, като с всяка изминала година това число нараства драстично. През 2018 министър-председателят на Великобритания Тереза Мей създаде и нов пост в кабинета – „министър за самотата” и назначи на него зам.-министъра по въпросите на спорта и гражданското общество Трейси Крауч. “Министерството на самотата” цели да помогне на колкото се може повече хора и усилено работи върху това. Колко тъжно звучи..
 
Някак си изчезнаха значимите и важните неща в живота, онези, които ни правят човешки същества, карат ни да изпитваме нещо, карат ни да проявяваме емпатия, да се наслаждаваме на истинското от живота и отстъпихме място на материалното си благополучие, развитие и просперитет, на измислени титли, медали и прочие.. и на електрониката или по-скоро телефоните!
 
 
 
Обърнахме го на състезание, на кой е по-по-най, но не като личност с богата и цветна душевност, а като финансов статут или кой събира най-много лайкове в социалните мрежи. Започнахме да се продаваме за жълтици, продаваме и любовта си и достойнството си. Дали от забързаното ежедневие, дали от стрес, трудности или просто небрежност, по-големият процент от хора забравиха да показват нежност всеки ден.
 
За мен истинската любов не е само аромат на хиляди цветя, секс и определено не е ден в календара и в конкретен месец. Любовта не е лигава играчка, свалена от витрина, която след това изхвърляш или в най-добрия случай събира прах някъде в дома ти. Любовта не можеш да я удавиш в скъпо шампанско... Любовта не мирише на шоколад, но пристрастява като него... За мен истинската любов се познава в изпитанията, в трудностите, да не пускаш ръката на човека, когато се изгуби по пътя и да го върнеш по правия, колкото и да ти е трудно и колкото и да ти коства на самия теб. За мен любовта е намерение. Намерението да обичаш. Влюбването и страстта са искрите, любовта – горивото. Гориво, което може да се възпламени, стига да го поискаме.
 
Още от малка се старая да обичам хората, които са в сърцето и мислите ми така, сякаш е последният ни ден заедно, защото никога незнам дали няма да се окажа права.. Забелязвам, че през февруари месец, никой не се интересува какво ще правиш на 13-ти или 15-ти или какъв е графикът ти през останалото време, но на всеки му е интересно, какво ще правиш на 14-ти?
 
 
Това е най-омразният ми въпрос, а след него следва- “Ти какво получи и какво даде?”. Естествено, в България тази дата е и поредна причина да отидеш на фолк заведение в най-лъскавите си дрехи и да врътнеш един “Свети Валентин кючек” върху сепарето и да не пропуснеш да подхвърлиш някоя и друга салфетка. Не трябва да се пропускат и поздравите към диджея “За цуцето и гуцето, които много се бичкат”, защото не се брои, че обичаш жената до себе си, ако не си платил 10 лв за този поздрав. Бъди сигурен, че хората те гледат, когато намахано показваш с пръстче на дамата с розите да дойде при теб. Хубаво е да купиш всички, за да покажеш отново колко държиш на своята половинка.
 
 
Тъжно е, че някои хора осъзнават колко са самотни само на този ден! Не е нужно да сготвиш на мъжа ти само на 14-ти или да се покажеш в най-хубавото си бельо. Мъжете пък, могат да скъсат цветя за жена си от градинките и без да имат финансова възможност да купуват по стотина рози, ако това е от редовните оправдания...
 
Всъщност и без цветя можем, ако посадим семенца на радост в душите ни, които след това ще цъфтят. Любовна картичка с обяснение колко е важен човекът до теб също можеш да напишеш, нищо че ти е трудно да се изразяваш на хартия или по принцип не е твоето нещо. Любовта понякога е да пренебрегнеш себе си в името на усмивката, която ще подариш на някой или постъпка, която е важна за някой, а на теб няма да ти коства нищо. Любовта е компромис. Любовта е жертва. Любовта не е да избереш някого спрямо размерите на тялото му или размера на портфейла. Аз отказвам да бъда част от “модерната любов”, която се изразява само с материални блага.
 
 
 
Любовта НЕ Е в богатия любовник, който те тъпче с плодове и те води по екзотични дестинации и любовта не е, когато твоята едничка цел е да бъдеш красива, за да бъдеш забелязана точно от такива мъже и си мислиш, че ти пука за тях, защото те постоянно ти дават някакви скъпи и ценни дарове. Това не е любов и грижа - не се заблуждавайте и без тези жестове на вас не ви пука за този човек- знаете го.. Любовта не е банкнота от столевка, която ти е оставена на нощното шкафче от някой, който има неограничени възможности. Любовта е в последните 5 лева, които си имал, но си дал на някого, който има нужда. Любовта не е, когато разглезени момиченца създават списъци за перфектния мъж, и ако някой не покрива изискванията отпада от категорията “моят мъж на годината”, а те самите остават нещастни и се чувстват неразбрани, с лош късмет и хейтят яко мъжете. Любовта не е пръстен на ръката, а пръстен закичен в душата.
 
Любовта Е, когато ти се мълчи, някой да постои край теб, мълчейки също. Любовта не е придобиването на знатен статут, омъжвайки се за правилния. Любовта не е да се хвалиш с жена ти сякаш е трофей. Любовта е някой да види грозното в теб и пак да остане, да не се отказва да се бори. Любовта не е в смяната на партньорите като носни кърпи, любовта е в оставането, дори когато ти е трудно и надмогваш себе си. Истинската любов е, когато някой обича, познава и приема душата ти и иска да те приема такъв, какъвто си.
 
Любовта не е надпреварата на Свети Валентин за най-скъпия и огромен букет и подаръци, които след това малко от нас биха пропуснали да не си споделят в социалната мрежа с натрапчив текст, колко сме обичани, ценени и уважавани, но май само днеска!
 
 
 
Любовта не е фейсбук статус и не е разменна монета. Любовта е разбиране. Разбиране на себе си, разбиране и на другия – гаджето, родителите, приятелите, колегите, хората, непознатите. Желанието да не теглиш майна, когато друг не е съгласен с теб, а да го разбереш или поне да се провалиш, опитвайки се. Любовта е в споменът за починал скъп човек и моментите, които сте деляли.
 
Любовта е, когато си болен да има кой да ти измери температурата, дори и да сте се скарали жестоко пет минути преди това. Любовта не е да отрупваш с подаръци някого от страх да не го изгубиш, а да го отрупваш с уважение, подкрепа, емоция и време от своето. Любовта е позвъняване в пет сутринта “Знам, че спеше, но те събудих да ти кажа, че ми липсваш и мисля за теб". Любовта е съзнателен избор и осъзнаване. Изборът да обичаш и да правиш другите щастливи, осъзнаване, че винаги е по-изпълващо да даваш, отколкото да получаваш. Любовта не познава егоизма и нарцисизма. Любовта е изкуство, от което всяко друго такова се е родило.
 
 
 
За мен, любовта не е задължително да се свързва само с любовта към партньор. За мен, независимо историята за Свети Валентин, този празник трябва да бъде за майка ти, баща ти, роднините, приятелите ти.. за всички, които обичаш! Любовта е в супичката, която твоята баба ти е приготвила и филийката, която ти е намазала, въпреки празния хладилник. Любовта е в усмивката на съседката, която ти маха за добър ден, любовта е в облизването на кученцето по лицето ти рано сутрин, любовта е СМС от любимия човек с текст “Здравей, как си, всичко наред ли е?”. Любовта е в "досадното" и непрестанно звънене на майка ти да те пита ял ли си, кога се прибираш, къде си, караш ли внимателно... Любовта е в подадената ръка, когато имаш нужда от помощ, в непрестанните и еднообразни разговори по телефона или на живо, когато твоята най-добра приятелка слуша за твоите терзания непрестанно, без да се оплаква и с идеята да ти помогне.
 
 
 
Любовта е онази болка, тревога и страх, когато мислиш, че можеш да изгубиш някого. Любовта се чете в радостта на детенце, когато му подадеш шоколадче в ръцете или погалиш по главата бездомниче на улицата. Любовта е онази мисъл за любимия човек, когато ежедневието ви разделя за часове, дни, седмици, месеци. Любовта е да целуваш ръцете на майка ти и баба ти за това,че са се грижили за теб и за всичките техни жертви и лишения в името да пребъдеш. Любовта е да целуваш ръцете на мъжа ти и да го гледаш с възхищение, за това, че се грижи за прехраната на твоето семейство и за всичко, което му коства вие да сте добре, не зависимо дали носи 10 или 100 лв. у дома. Сигурна съм, че той прави каквото може и дава всичко от себе си! Любовта е да целуваш уморените ръце на жена ти, които готвят, перат, чистят, носят детето ти на ръце и те галят по лицето, когато виждат тъга на него, въпреки, че понякога самата тя има такава.
 
 
 
Любовта е толкова далеч от това, което повечето са си изградили като представа в главата, защото тя не е част от лъскаво списание или лъскав виртуален профил, от който ни пробутват да взимаме примери и да търсим това в живота си. Любовта е, докато смърта ви раздели, любовта е в болест и здраве, трудности, неправди, в хубаво и лошо. В любовта няма его, а повечето хора не си дават сметката, че точно то се обажда и надделява в повечето случаи, особено, когато има разногласия в отношенията. Вие нямате нужда от его, но ти има нужда от вас! Толкова много излишна гордост, а е заложено най-ценното. Замислете се, сами за себе си, кога за последно говорихте вие и се аргументирахте, а не вашето Его?
 
 
 
Забравихме да прегръщаме, да целуваме, да обичаме, да живеем едни за други. За това и повечето хора са нещастни. Нещастни са и заради грешните представи, които имат за човека, който трябва да стои редом до тях. Повечето жени прекрачват живота си в плануването на перфектната сватба, вместо превръщането си в жената, за която всъщност си струва мъжете да се омъжат. Дори сватбите се превърнаха в начин да изкарваш пари от гостите, по възможност да публикуват снимки и статия във вестник за вас, а не всъщност да празнувате и чествате вашия съюз, ако щеш и в кръг от 5 човека, но хора, на които наистина им пука и се радват за вас и те ценят, а не идват за сеира и разнообразието.
 
В повечето случаи имам чувството дори, че някак си се измества фокусът от съпруга и в 99% става въпрос само за жената и нейната рокля, грим и коса и цялостна визия, а от мъжа се изисква просто да е там и да сложи пръстена изричайки заветното “да”. Всеки иска да види булката, но не съм чувала до сега някой да каже “Нямам търпение да видя как ще изглежда младоженецът.”
 
Хората вече се женят, заради другите хора, не толкова заради любовта си - да ги видят, да се покажат, да говорят за тях! Теглят кредити, които изплащат с години, ходят в чужбина да бачкат като луди, за да събират за сватби или напъват горките си родители да им дават, за да вдигнат най-голямото и най-шумното и привидно забавно парти и то пак за хората. Виждаш лукса по сватбата, но не виждаш истинската емоция и радост. Именно заради това, много хора, които вярват в брака като институция започнаха да се отказват от него, защото стана позьорско, стана жалко!
 
 
Дори и всичко написано до момента да ви се стори глупост, аз няма да се обидя, но поне се замислете върху последното! Както споменах почти в началото, нито един от нас не знае какво ще му предостави бъдещето и никога не знаеш, дали днес не е твоят  или на човека, когото обичаш, последен ден на земята. А ако знаехме? Ще изберем ли да сме сърдити все още, ако сме скарани или нещо от сорта или ще искаме да целуваме, да обичаме, да даваме като за последно? Ако е така, тогава какво чакаме? Иска ми се да ви усмихна и да не звуча толкова мрачно, затова като за край ще ви споделя отговорите на дечица, когато ги попитали какво е за тях любовта... Отговорите, които получили били по-смислени и по-дълбоки, отколкото някой е можел да очаква.
 
Любов е това, което те кара за се усмихваш, когато си тъжен. (Тери – 4 г.)
 
Когато обичаш някого, клепачите ти подскачат нагоре и надолу и очите ти излъчват звездички. (Карен – 7 г.)
 
Ако искаш да се научиш да обичаш по-добре, трябва да започнеш с хората, които мразиш. (Ника – 6 г.)
 
Когато някой те обича, той произнася името ти различно. Ти просто знаеш, че името ти е чисто, произнесено от него. (Били – 4 г.)
 
Любов е, когато ти отиваш да си купиш нещо за ядене и даваш на някого повече от твоя чипс, без да искаш той да ти дава изобщо от своя. (Криси – 6 г.)
 
Любов е, когато се целуваш с някого през цялото време, и когато се уморите да се целувате, ти искаш още да бъдеш с него и да си говорите още. Мама и татко са такива. Те изглеждат неприлично, когато се целуват. (Емили – 8 г.)
 
Любов е това, което е в стаята с теб на Коледа, ако ти спреш да отваряш подаръците си и се заслушаш. (Боби – 7 г.)