Ния Петрова: Не отидох на държавен изпит, за да пея на финала на "Гласът на България"

Може би още в началото е моментът да разкрия, че с Ния сме се срещали преди много години, когато тя беше ученичка, на около 15 и заедно тренирахме кикбокс при най-добрата треньорка в София. После пътищата ни се разделиха и много се зарадвах, когато я гледах в "Гласът на България" миналата година - шоуто, което тя спечели безапелационно, след като напълно завладя публиката с прекрасния си глас, с непринуденото си поведение и лъчезарност. Ето че сега отново се срещаме и Ния ни разказва за емоциите си около шоуто, какво е научила, как се е променила и какво планува да прави занапред. Разговорът с нея е като да я слушаш да пее - приятно е, завладяващо е, сякаш без усилие, но съдържателно, пише Dir.bg.

Колко пресни са спомените ти от "Гласът на България"?

Всъщност доста се опресниха, тъй като тази година отново бях там, пях с финалистката от отбора на Иван Лечев. Гледахме целия лайф с финалистите от миналата година и беше много яко. Припомнихме си много неща. В миналия сезон месец и малко повече, колкото е реалната работа по лайфовете, прекарвахме почти по 12 часа на ден заедно. И много се забавлявахме. Играехме на филми и какво ли още не. И тъй като на повечето от нас за първи път ни се случваше толкова време да се занимаваме само с музика, защото по принцип ходим на работа, всеки има ангажименти, много се наслаждавахме на това време. Но в един момент свърши.

Искаше ли да се върнеш на сцената?

Да, мислех си го. Затова, когато тази година ми се обадиха да пея на финала с Ива, бях много щастлива. Защото в този момент имаш цялата емоция - да репетираш, да излезеш да пееш, да се радваш, но не се притесняваш какво ще стане после.

Останаха ли ти трайни приятелства от участието ти в шоуто?

О, да, определено. Смея да кажа, че с по-голяма част от половината хора се виждаме. С Вики излизаме заедно, ходим си на участия един на друг. Хубаво се получи. Ние сме супер различни, но се подкрепяме взаимно.

Тази година на финала ти се пошегува, че трябва да прекръстят "Гласът на България" на "Гласът на Лечев", но стана така, че за първи път от четири години не спечели участник от неговия отбор.

Ами да, аз прецаках момичето. Шегувам се, разбира се. Но, ако трябва да говорим за глас, то чисто вокално Ива има адски глас в най-добрия смисъл на думата. Но това не е единственото, което ти трябва, за да победиш. Трябва ти съвкупност от качества и никога не знаеш как ще гласува публиката. Шегувах, когато казах това на финала.

А как оценяваш тазгодишния победител Наско?

Наско е супер. Следейки предаването, в един момент бях 90, да не кажа на 99% сигурна, че той ще спечели. Или поне, че че ще стигне до финала и тези ще бъдат четиримата финалисти - Наско, Ива, Тино и Надежда.

Значи следващата година, след старта на шоуто, може ли да те потърсим, за да дадеш прогнози?

Разбира се. Всъщност се бях обзаложила кой ще е победителят и спечелих една бира.

Какво няма да забравиш от участието си в предаването?

Много неща са. Никога няма да забравя репетициите, на които ни казват "Това беше страхотно! Да го повторим!" и така около 16 пъти. Зад изпълнението на една песен стои многоброен екип и около 12 часа непрекъсната работа. Когато се записваш за участие, не знаеш това.

А ти какво очакваше, когато се записа? Очакваше ли да спечелиш?

Нее. Аз се записах, защото исках да си имам едно клипче в Youtube (смее се).

На кой етап от шоуто запозна да усещаш накъде отиват нещата, придоби ли по-голямо самочувствие?

Нямах представа. Мислех за участието си етап по етап. На много хора в съзнанието им е вкоренено, че просто няма как да успееш, няма как да си ти (победителят). Мислят си "Кой пък стига до финала?", сякаш всичко е вече предопределено, а не е така. В момента, в който започнат лайф изпълненията, усещаш сериозността на това, с което си се захванал и си казваш, че трябва да се постараеш повече и да оправдаеш очакванията на хората. Самият факт, че си накарал хората да те гледат, да те слушат, да извадят телефоните си и да гласуват за теб, е много значим. Много е полезен опитът от цялото това преживяване.

Как се почувства след като спечели?

Разбира се, в началото не знаех изобщо как да се чувствам, какво да мисля. Малко след финала отидох на море и чак след като се върнах, започнах да си давам сметка какво всъщност ми се е случило.

На какво те научи "Гласът на България?

Научи ме да приоритезирам нещата. Преди това много работех, но се разпилявах. Опитвах се да правя всичко. Сега гледам по друг начин на самите участия, на пеенето, осъзнавам колко много още имам да уча. Мина една година, в която направих една песен, но този процес ми даде да разбера как точно се случват нещата на високо ниво. Гледах и се учех от хората, с които работих.

Кавъри или авторски песни?

Много искам да правя авторска музика. Можеш да направиш кавър и да го направиш много добре, но ако в него пееш за разбитото си сърце, никой няма да се замисли, че ти се чувстваш така, защото това е кавър. Когато направиш авторска песен, хората повече ще задълбаят в смисъла. Тогава заставаш зад всичко, което казваш с музиката си. И това искам аз - да се науча да правя това, както трябва.

Трудно ли е да правиш авторска музика?

Не, не смятам, че е трудно. И сега в колата ми звучи постоянно един албум на Trombobby и C-MO "The Year Without Summer", който е изцяло авторски и не мога да спра да го слушам. Да правиш авторска музика е също толкова трудно, колкото и много други неща. Трудно е да напишеш книга, трудно е да си намериш хубава работа, трудно е да си вземеш шофьорския изпит. Всичко е трудно в една или друга степен, но трябва да се накараш да го направиш.

Как прекарваш лятото? Почиваш ли?

Прекарвам лятото в Синеморец. Почивам и работя едновременно. Малко бягам от София, защото е хубаво да се бяга понякога.

А учиш ли все още и мислиш ли за образование, свързано с музиката?

Учих, семестриално завърших "Социални дейности" но финалът на "Гласът" миналата година съвпадна с държавния ми изпит и не се явих на държавен изпит. Септември трябва пак да се явя.

Как върви любовният живот на Ния Петрова? Има ли любов?

Както казва някой, не мога да си спомня кой го казва, но звучи така "Любов има винаги". Иначе планувам много пътувания. От морето, идвам в София, после в Орешака за седмица, после на концерт в Берлин. През август ще участвам с нашата група в един фестивал във Франция. И тъй като фестивалът съвпада с първата годишнина от смъртта на Арета Франклин, ни помолиха да подготвим нещо нейно като трубют. За мен това е предизвикателство, защото никога не съм си позволявала да "посягам" към песни на Арета Франклин, Дженис Джоплин - на тези колоси в музиката. Не че не можеш да направиш вариант на тяхна песен, но те са много велики и не мисля, че е уважително. Затова сега ще трябва да се поборя със себе си и да подготвя песни на Арета Франклин.

С кои музиканти отиваш там?

Те са музикантите, с които работя, с които направихме песента ми "By Myself", с които ходя на участия и са много, много добри и много търсени -  Денис Попстоев, Петър Йотов, Стефан Цеков и Явор Милчев.

Кои са изпълнителите, които харесваш и от които можеш да кажеш, че си се учила?

Много са, но мога да отлича Села Сю, Джорджа Смит, Трейси Чапман.

Какво слушаш в колата?

Накупих си много албуми, най-вече български. На Прея, на Симо и много други. Слушаш ги и не можеш да повярваш, че са български, толкова са добри.

Има ли бъдеще за българската музика?

Ооо, и още как (смее се). Може и хората да не го осъзнават, но все повече български изпълнители ходят на международни фестивали и получават признание, правят се много стойностни неща.

А помагат ли риалити фрорматите на прохождащите изпълнители?

Да, дават ти много добър старт, много повече разпознаваемост и много хубави неща тръгват оттам.

Как си виждаш живота занапред? Към музиката или към социалните дейности?

Kъм музиката и към социалните дейности. Не мога да стоя на едно място, едното не пречи на другото.

Разпилян човек ли си?

Много. Най-разпиленият на света. Искам да се концентрирам повече върху това по-свободно да правя музика, да знам повече за това.

Какво да очакваме от Ния?

Със сигурност ще има нещо ново, не знам под каква форма - сингъл, албум и в какъв мащаб, но до края на годината ще има нещо ново от Ния. Обещавам.