Нанси Карабойчева спечели титлата "Мис България" през 2013 г. Тя представи страната ни на "Мис Свят" в Индонезия. Стигна до полуфиналите и влезе в топ 10 на зрителите. Нанси е родена в Пазарджик. Завършва Немската езикова гимназия "Бертолд Брехт" в града, а след това УНСС. Днес работи като маркетинг специалист в рекламна агенция. През юли стана съпруга на волейболния национал Добромир Димитров, с когото са заедно още от ученици в гимназията, пише Дир.бг.
Разговаряме с Нанси за любовта, ревността, волята да живееш разделен от любимия, за да не пречиш на кариерата му и да отстояваш собствените си мечти.
Нанси, със съпруга ти Добромир сте женени от 2 месеца и половина, но живеете разделени - той играе във волейболния отбор Паг, Тавиано (Италия), а ти работиш в България. Защо избрахте този труден вариант?
Наистина много ми е трудно. Ако кажа нещо друго, просто ще излъжа. И стандартните думи от типа "ама, те са свикнали така през цялата си връзка", не са валидни. С нещо такова никога не се свиква. Човек се чувства на парчета.
През тези близо 8 години, реално 2 сме живели заедно. През останалите 6 години са били пътувания, раздели, понякога с месеци не сме се виждали. Но нас ни поддържа любовта. Много се обичаме! Не знам дали има други млади хора, които могат да издържат толкова време без да се виждат.
Какво ви пречи да промените ситуацията?
Замисляме се за вариант, в който да сме постоянно заедно физически, но на този етап на мен ми е важно кариерното развитие. Добри, естествено, също не може да направи компромис със собствената си кариера. По-скоро аз евентуално някой ден ще направя такава крачка, но на този етап ми се иска да оправдая този шанс, който ми дадоха моите работодатели. На мен лесното по принцип не ми е опция. Много искам да сме заедно. Но сега не мога да си позволя да замина за Италия, да си седя вкъщи и да бездействам. Когато Добромир отиде в град, където аз също мога да правя нещо смислено и да се развивам, тогава ще замина при него.
Пък може и сега да се събудя и да си кажа: "Защо да не замина при него?!" И да реша да го направя.
Заедно ли ще бъдете на Коледа?
Аз ще замина за Италия, защото те имат мачове на 26 и 30 декември. И сега ще ходя за една седмица, но това е оптималното, което мога да си позволя със стандартното ми работно време.
Споделяла си в интервюта, че си ревнива, че дори си ровила в телефона на Добромир. Какво се случи, как преодоля тези страсти и сега си толкова спокойна?
Разбрах, че няма нужда да го правя, защото само си вкарвам излишни притеснения. А аз не знам дали има друг човек като него! Ще ти дам пример. Има случаи, когато срещаме красива жена на улицата и дори аз се обръщам да я погледна, толкова е красива! А нашият е като кон с капаци! (Смее се.) Може наивно да звучи, но имам чувството, че има очи само за мен.
Вярваш му безпрекословно...
Ние с него сме и много добри приятели. Говорили сме си, че ако един от нас усети някой ден, че нещата между нас не вървят както трябва, да си кажем всичко в очите, да обсъдим, и ако въпреки всичко нещата не се оправят, да се разделим като възрастни, зрели хора. Не вярвам, че ще се случи подобно нещо, но ние обсъждаме всички възможности. В крайна сметка, не знаеш утре какво може да стане.
Разкажи за началото на връзката ви...
Запознахме се в залата по волейбол на една моя тренировка. Той се беше прибрал за уикенда на гости при техните и беше дошъл просто да гледа тренировките. Така се запознахме и след седмица излязохме и решихме, че ще сме заедно. Бях в началото на 11 клас, на 17 години. Той беше на 19. Аз съм тренирала много спортове. Започнах с художествена гимнастика, но треньорките казваха, че по негъвкаво дете не са виждали. 4 години се занимавах с плуване, 2 години с бадминтон, а в края на 6-и клас започнах с волейбола до края на гимназията и в първи курс на университета. Това ми беше най-голямата страст. Така че Добри сега сбъдва моите мечти.
С какво те привлече Добромир?
Той беше сред по-популярните момчета в нашите волейболни среди, защото беше младежки национал. Гледали сме ги по календарите и когато сме си говорили тайничко с момичетата: "Този ще ми стане гадже, онзи ще ми стане гадже!", аз винаги съм си посочвала него.
Но въпреки това, когато той ми обърна внимание, на мен ми стана супер странно. Не съм го очаквала, не съм търсила подобно внимание, просто така се получи. Харесах го визуално, а след това, като го опознах, открих такива качества в него, каквито не бях виждала в момчетата на неговите години. Аз първа се влюбих, не ми трябваше много!
А той казва, че най-много в мен са го привлекли очите ми... Но дали е така?
Когато се появи възможността да участваш в конкурса "Мис България", обсъди ли го с Добромир?
Не очаквах да ме допуснат до конкурса, защото вече имах няколко татуировки, а това не беше разрешено по това време. Но в конкурса "Мис Свят" през 2013 г. в Индонезия нямаше тур по бански костюми, и това не беше проблем. И двамата приехме конкурса като някакъв шанс за мен. Добромир ми каза, че вярва в мен и щом го искам, трябва да пробвам. Тези думи бяха малкото, което ми трябваше, за да го направя наистина. Но не съм и предполагала, че ще взема титлата.
Титлата промени ли самочувствието ти?
Никога не съм се имала за някаква неземна красавица. Титлата не ме промени по никакъв начин, а любовта ми към Добромир стана още по-силна, след месеци изолация.
Даваш тласък на развитието на кариерата на Добромир. Ако не си била ти, той е щял да се върне от Румъния заради лошите условия, които са му предложили...
Това беше 2014 г., първото му излизане в чужбина. Той беше поканен да играе в ЧСМ, Букурещ. Заминахме двамата, бях се прехвърлила да уча дистанционно две години, за да бъдем заедно. Когато пристигнахме, условията го разочароваха. Дадоха му доста мизерен апартамент, като цяло нещата, които му бяха обещали, изглеждаха по коренно различен начин. Той толкова се възмути, че искаше едва ли не веднага да си тръгнем. Но си поговорихме. Дадох му съвет да стиснем зъби за известно време, да не вземаме прибързани решения. По-късно условията бяха предоговорени, дадоха ни по-добър апартамент, забавянето на заплатите престана. Нещата се уредиха. След това замина за Италия и игра с най-големите звезди в света в един отбор.
Казваш, че не си очаквала Добромир да ти предложи брак...
Да, по едно време се бях отчаяла. Ние бяхме от дълго време заедно, дори си взехме общо жилище, правехме си планове за деца и общо бъдеще. А бракът като не се случи 4-5-6 години, просто реших, че ще си живеем на семейни начала, което не е нещо толкова страшно. Но миналата година, като си дойде зимата за празниците, двамата отидохме на почивка в малка виличка в Добринище. Там ме изненада в обстановка много уютна и истинска за мен. Много обичам през този сезон да съм някъде на планина, да стоя пред камината на топло.
Как точно се случи?
На 27 декември... Аз бях с коледната си пижама, стоях пред камината и пиех чаша червено вино. Той пусна от нищото една наша любима романтична песен и ме покани на танц. Потанцувахме, после той падна на колене и ми предложи. Бях може би най-щастливият човек на света в този момент. Не можех да го асимилирам няколко дни. Защото това беше нещо много дългоочаквано за мен, а бях изгубила надежда, че ще се случи някога. И когато се случи, беше истинско щастие. И сватбата беше на 27 юли в хотел "Форум" в Пазарджик. Нашата дата.
Все още не сте намерили време за меден месец. Има ли някаква надежда да го осъществите?
За съжаление все още нямаме фиксирана дата. Сезоните на Добромир са от септември до май, в които има най-много от 2 до 5 дни свободни на празниците по Коледа. През другото време са плътно мачове и тренировки. През периода от май до края на август - септември винаги има национален отбор, ако получи повиквателна. Почиват от 1 до максимум 2 седмици през лятото. Точно тези две седмици догодина, ще са единствената ни възможност за "меден месец."
Каза, че сте мислили за деца. Колко деца искате да имате?
На този етап сме на разстояние и очевидно това не може да стане. Но след време със сигурност планираме и аз искам поне 2 деца. Оставяме го на съдбата, за нас това си е Божа работа...
От твоя опит какво би посъветвала младите момичета, от каква възраст да започват с корекциите и интервенциите по телата си?
Единственото нещо, което не е "мое" по тялото ми, са татуировките. Това си е личен избор, също както и с корекциите. На 25 съм и на този етап със сигурност не бих си направила някаква пластична корекция по тялото. Нямам против, че другите го правят, но единственият ми съвет е да на прекаляват. Защото виждаме много случаи, когато момичета прекаляват с интервенциите.
Какво ще кажеш на двойките, които са принудени да живеят разделени?
Човек не трябва да прави компромиси с личното си усещане за себе си, а да има баланс и равновесие между двамата, да се върви в синхрон, а не единият да е лидер, а другият да е принуден да пренебрегва себе си. Българските жени и момичета трябва да се ценят повече, да се развиват, да се стремят да живеят в синхрон с човека до себе си, така, че да бъдат истински щастливи.
Какви са тайните на перфектната фигура на една делова жена като теб?
Съобразявам се какво ям, но не се ограничавам под никаква форма. Тренирам доста активно напоследък - поне 4-5 дена. Ходя на фитнес, но не правя някакви силови упражнения, а по-скоро поддържам форма. Тичам, правя също групова аеробика. Това става сутрин преди работа.