Андре Токев говори пред Мариян Станков - Мон Дьо за личните си слабости с пълна откровеност. Споделя, че дълго време е живял „в бъдещето“, бързал е, опитвал се е да изпреварва събитията. Днес смята, че е успял да овладее тази черта. Ако можеше да промени още нещо, би избрал това, което би го направило „по-лек за хората“.

Две култури, едно самосъзнание

Роден между Германия и България, Токев описва детството си през призмата на двойната идентичност. „В България бях немец, в Германия – българин.“ Според него обаче това е богатство: дисциплина от едната страна, импровизация от другата. Дъщеря му е дала прост отговор, на сложните житейски въпроси, който той възприема като философия: „Аз съм дете.“

Тази смес от култури и ранният досег с френското образование в Алжир, благодарение на родителите му, поставят основите на кулинарната му кариера. Въпреки че владее езици и има множество възможности, избира професия, която в България преди десетилетия не се е смятала за престижна: „Исках да докажа, че готвачът може да бъде успешен.“

От световни лидери до Мишлен

Кариерният път на Токев го среща с държавни лидери, холивудски актьори и дипломатически делегации. За него най-голямото предизвикателство не са специалните изисквания, а простите ястия, които трябва да бъдат изпълнени перфектно.

Той разглежда темата за звезда на „Мишлен“ в България като системен въпрос. Подчертава, че е работил за това години наред, включително на държавно ниво. Според него страната разполага с потенциал, но липсва обединение: „Егото е голямо. Това не е битка на един готвач, а общ проект — от фермери до институции.“

Ноември 2021: падението, спомените и последиците

Токев не бяга от темата за инцидента през 2021 г., когато шофира с 1,9 промила алкохол. Казва, че има „черна лента“ в паметта си от момента и трудно обяснява това на хората. Най-болезнената среща след случката е с дъщеря му - семейството обаче застава зад него.

Лишаването от свобода описва като период на размисъл. Подчертава, че отношението към него в затвора е било човешко, а не основано на популярността му. За него този период е и проверка на приятелства: „Не съм ги броил, но имаше хора, които си тръгнаха.“

Токев споделя, че по-трудната част е не да прости на себе си, а да убеди обществото, че иска да се поправи: „Вторият шанс е важен“. По думите му, загориш ли ястие - готвиш отначало.

След инцидента: стойности, трапеза и принадлежност

Токев казва, че любовта и семейството са станали по-силни след кризата. Разбрал е значението на загубеното време и близост.

Попитан го как би „сготвил прошката“. Отговорът му е, че „за прошката има две менюта. Едното е дегустационно.  Много степени,  където да покажеш цялото си  можене.  Другото обаче, което можеш да направиш  прошка, е това, което аз обожавам  да правя, да покана приятели  навън, на една хубава маса  и може би мога  да направя  изкуплението с една  хубава, богата трапеза“.

На финала, ако трябва да даде оценка за себе си от позицията на Бог, отказва: „Не искам да съм Господ. Трудна работа. Така ми е добре - да съм Андре Токев.“