Започват горещите уикенди, а с тях се засилва и желанието да избягаме от града и да открием прохлада сред природата. За радост на пловдивчани, такива места край града под тепетата не липсват и дестинации има за всякакви „породи“ туристи.

Дестинацията, която ще ви предложим днес е подходяща и за малки и големи и по-скоро спада към категорията лежерни маршрути. Ще ви отведем до Двореца „Кричим“, а след това и до Устинския водопад. Разбира се, двете дестинации могат да бъдат посетени поотделно или съчетани с други забележителности в района, като Перущица и Червената църква, водопадът до Първенец или Момина скала над Храбрино.

Разходката в царската ловна хижа ще ви отнеме около час и половина, а толкова ще продължи и разходката до водопада. Двете дестинации са само на 12 км една от друга, а около тях може да си намерите ресторанти, в които да съберете сили.

Започваме с Двореца „Кричим“, който се намира в района на Куртово Конаре и на 22 км от Пловдив.  Важно е да знаете, че посещенията се извършват в определени часове заедно с гид. Групите се допускат всеки ден в  08:15 ч., 10:15 ч., 13:00 ч. и 15:00 ч. Поотделно се заплаща входът за ловния парк, ловната хижа и оранжерията.

Ловните покои на цар Борис III отварят врати за посетители едва преди две години, като благодарение на туристите, малко по-малко се събират и средства и се облагородяват все повече зони. До скоро е имало само един гид, но вече е нает втори, тъй като туристическият наплив все повече се увеличава. В парка се извършват и фотосесии, както и сватбени ритуали.

Дворецът е построен през 1905 г. за княз Фердинанд, а е завършен е при цар Борис III през 1936 г. В последствие сградата е реконструирана пред 30-те години, като интериорът е изпълнен от виенска архитектурна фирма и неговото наименование е ловен дом.

Ловният дом е на два етажа, разполага с над 50 стаи и 12 бани, които функционират и днес. Всеки може да види помещенията, които са ползвали гостите на царя от неговата ловна група.

Във всяка стая има вградени гардероби, а във вградения гардероб откриваме умивалник.
Запазена е и трапезарията, в която се съхраняват ценни сервизи от кристал и порцелан. Около масата царят е можел да покани 24 гости.

Старата царска вила Кричим, около 1910-1915 г.

В сградата е и кабинетът на цар Борис III, той е с двойна масивна врата.

Впечатляващ е и целия парк, който някога е бил султански имот, останка от историческата „Велика българска гора“, простирала се от Пловдив до Белград. Вековните дъбове от Кричимската кория, гората с лонгозки характер, предоставяща великолепни природни пейзажи с богата флора и фауна, именно те очаровали княз Фердинанд и той решил да създаде ловен парк. След като изкупува околни земеделски земи и внася елени и лопатари, стопанството е заградено. През 1901 г. е създадено Държавно ловно стопанство „Кричим“.

Направени са опесъчени алеи и е засадена местна и различна чуждоземна растителност. Отбита е вода от реката, от която се захранва капково напояване на целия парк, езеро и фонтаните.

Именно езерото с красивия си пейзаж привлича голяма част от туристите, а край него има и бяла беседка. В парка е изграден и детски басейн, в който някога се е къпал малкия Симеон II I голяма дървена люлка, която също е служила за забавление на децата, а днес е любимо място за фотосесии.  В парка могат да бъдат видени и сърни и лопатари, както и други видове горски животни.

Не пропускайте да разгледате и оранжерията, в която има най-различни екзотични растения.

След като приключите с разходката в ловния парк може да се отправите и към Устина. Пътеката към водопада стартира от самото село, като се отбива от самия централен площад в посока планината. Малко след центъра ще видите и площадче, на което може да си оставите автомобила.

До водопада се стига за около 25 минути спокоен ход, като пътеката е много добре обозначена с табели, изградени са пейки, беседки и чешми. Водопадът е маловоден, така че ако искате да го видите в пълния му блясък трябва да го посетите в по-дъждовен период, падът му е около 15 метра. На около десетина минути от водопада се намира и параклисът „Свети Георги“, от който се разкрива красива гледка към околността.

Устинският водопад е маловоден, но водите му падат от сравнително високо – повече от 15 метра. Ето защо подходящо време за посещение е пролетта след топенето на снеговете или след продължителни и обилни валежи. В района на водопада, човек може лесно да се изкачи по една неголяма скала и да почувства свежестта и хладината на пръските му съвсем отблизо. Невероятно зареждащо усещане.