„Всички се усмихват на един и същ език”. Звучи като клише, но е едно от първите неща, които четат туристите, пристигащи на летището в Малта. И само няколко часа по-късно осъзнават, че сентенцията прекрасно описва това място. Колоритна смес между Европа и Африка, островът е изключително толерантен към различните. По тесните улички, между каменните къщи с разноцветни тераски и шарени дървени капаци, сергиите с ръчно тъкани шалове и покривки, сувенирите с пъстри мъниста и камарите от сладкиши и подправки, могат да се видят хора с различен цвят на кожата. Всички са широко усмихнати, отзивчиви, никой за никъде не бърза. Сиестата е задължителна от 13 до 16 ч., когато животът буквално спира. Обядът по крайбрежните заведения може да продължи с часове – задължително с бутилка местно плодово бяло вино и прясна риба, уловена по-рано сутринта. Трудно бихте могли да намерите работещ магазин след 19 ч., или банка след 13.30 ч. (с някои изключения два дни седмично).   

Въпреки че над 80 на сто от населението са силно религиозни католици (а на острова има 365 църкви), в последните три години Малта е смятана за най-либералната страна в света. Еднополовите бракове са легални, както и осиновяването на деца от гей двойки. Обидата по повод сексуална принадлежност и лекуването на хомосексуализъм са криминални престъпления. Ако малтиец не желае да определи пола си, просто попълва декларация и вместо мъж или жена, в документите му за самоличност е отбелязано кръстче. Миналата година в Малта е създадена и клиника за операции по смяна на пола, като държавата финансира цялата процедура - от психологическите консултации до възстановяването сред интервенцията.

Любопитното е, че в последните години Малта разчита все по-малко на туризъм и развива доста агресивно икономиката си, като въвежда нови, изключително печеливши отрасли. Един от тях е хазартът, включващ казина и залагания по интернет. Малта е офшорна зона, една от малкото страни, където са регулирани криптовалутите. Освен това е финансов център. Тук се намира най-голямата печатница за валути и ценни книжа, изпълняваща поръчки от цяла Европа. На острова се произвеждат и всички детски играчки на известната марка Playmobil.

Средната заплата на Малта варира между 1200 и 1800 евро, минималната пенсия – 500 евро. Учителите получават около 1500 евро месечно, университетските преподаватели – около 4000 евро, професорите във висшите училища – 5000-6000 евро. Между 4000 и 5000 евро е заплатата на общопрактикуващите лекари, до 10 000 евро е месечното възнаграждение на специалистите. Основната болница Mater Dei Hospital е сред най-съвременните и добре оборудвани лечебни заведения на Стария континент. Много чужденци работят като лекари на Малта. Допреди няколко години е имало и доста медицински сестри от европейски страни, докато в момента се заменят със сестри от Индия, Пакистан и Филипините. Здравеопазването е напълно безплатно. Облагането е стъпаловидно от 5 до 25 процента според доходите, така че най-богатите плащат най-големи данъци. Цените са двойно по-високи от тези в България. 

В следствие на британските колонисти тук, движението в Малта е ляво (колите са с десен волан). Общественият транспорт е много добре организиран и срещу билетче от 1.50 евро можете да стигнете от единия до другия край на острова, който е с площ от 316 кв. км. Електрическата мрежа е 220/240 волта, така че за да заредите мобилния си телефон, ще ви е нужен адаптор. Такива се продават в магазинчетата за сувенири за 3 евро. 

Рицарите хоспиталиери "купуват" Малта за един сокол

Малтийският архипелаг, разположен в Средиземно море между бреговете на Сицилия и Африка, през хилядолетията е завладяван от финикийци, картагенци, римляни, византийци, араби, французи, англичани. Най-романтичната част от историята е свързана с идването на Ордена на рицарите-хоспиталиери на Свети Йоан. Орденът им е основан през 1099 г., за да защитава Божи гроб и да се грижи за многобройните поклонници. След като са прогонени от Светите земи, йоанитите се установяват на остров Родос. Оттам също са прогонени. Малко над 2000 рицари и войници не успяват да устоят на обсадата на двестахилядна армия, водена от султан Сюлейман Великолепни. Така през януари 1523 г. рицарите-йоанити са прогонени от Родос и в продължение на 7 години се скитат немили-недраги из Средиземно море. Докато достигат до Малта.

Когато слизат на брега, остават разочаровани -  архипелагът се оказва беден, скалист, труден за отбрана и слабо населен. Но били бездомни и нямали друг избор, освен да останат. Същевременно император Карл V се опитвал да спре набезите на Сюлейман и предложил да им подари Малта и съседните островчета Гозо и Комино, за да построят тук църкви и катедрали и да проповядват християнството. Преценил обаче, че подаръкът няма да има нужната тежест, затова им продал земята за един сокол. Така птицата се превърнала в символ на острова. А в последствие, след като „продажбата” била оценена от като неизгодна от финансова гледна точка, птицата станала и нарицателно (Нещо като българската поговорка „Кон за кокошка”).   

 

 

Вечното село Марсашлок

Ако Рим е вечният град, Марсашлок в Малта е вечното село. Рибарското селище остава встрани от традиционните туристически маршрути, но със сигурност е сред най-колоритните местенца на острова. Пристанището е второто по големина на Малта и е с най-много действащи рибари. Тук ветровете никога не спират, а често заливът е обвит в мъгли. За да се виждат отдалече, дървените лодки, наречени „лузу”, са боядисани в яркочервено, жълто, зелено и синьо. От двете страни на носа присъства и традиционното око на Озирис, което им придава доста мистичен вид. Очите са винаги отворени и бдят за здравето и сполуката на рибарите. Често заедно с мъжете в лодките могат да се видят и кучета, които с удоволствие позират за снимка или дремят край масите на крайбрежните кафенета и ресторантчета.

 

 

Приказната катедрала „Свети Йоан Кръстител” във Валета

Всичко друго можете да пропуснете, но не и катедралата “Свети Йоан Кръстител” в столицата Валета. Скучната фасада с нищо не подсказва приказната красота на интериора с издълбани каменни стени, изографисан таван и странични олтари със сцени от живота на Йоан Кръстител. Строежът й започва през 1573 г. по идея на тогавашния велик магистър. Малтийският орден бил разделен на 8 ланга, според произхода на своите членове – френски, португалски, италиански, кастилски, провансалски, германски. Всеки от тях имал свой замък и своя черква. Дошло време да се построи катедрала, която да събере всички рицари на едно място. Всеки от 8-те ланга получил свой параклис, който да декорира съгласно традициите на своята родина. И, естествено, рицарите се впуснали в оспорвана надпревара кой да направи по-красив параклис. Това обяснява защо в интериора на катедралата трудно ще откриете педя място, което да не е покрито с изящни позлатени барелефи, безценни картини на Караваджо и Матия Прети, скулптури и мозайки. Дори подът е покрит с 400 красиви надгробни плочи на рицари и служители на Ордена. Всеки надгробен камък е инкрустиран с цветна, мраморна плоча, носещ герба на погребания в него рицар.

Входът за катедралата е 10 евро. В цената е включен и аудиогид на няколко езика. Обикновено, за да се достигне до вътрешността, се чака на опашка и се преминава задължителна проверка за сигурност. Но всички тези неудобства си заслужават.  

 

Не пропускайте да се разходите също из тесните улички на Валета, внушителните крепости, замъци, пищно украсени черкви и красиви градини. Тук буквално зад всеки ъгъл има магазинчета за бижута и сувенири, откъдето можете да си купите златен или сребърен малтийски кръст, рицарска статуетка или малтийски сокол, обезсмъртени от романа на Дашиъл Хамет и филма с Хъмфри Богарт (През 2013 г. черната статуетка, използвана във филма, бе продадена на търг в Ню Йорк за цели 4 млн. долара).

 

 

Старата столица Мдина и Рабат и катакомбите на апостол Павел

През 60 г. от Новата ера край северния бряг на Малта корабокрушира апостол Павел и остава тук в продължение на три месеца. И до днес е запазена пещерата край Рабат, където апостолът е живял. А чудесата, извършени от него на острова, са описани в Библията. Точно на 21 крачки, или една улица разстояние, пък се намира старата столица Мдина, застинала сякаш в Средновековието. Ако имате късмет, можете да присъствате на някой от средновековните фестивали, които се провеждат тук. Да изпиете по чаша вино с истински рицар, да се сражавате в битка, да стреляте с лък или да си купите старинно бижу.

 

 

Гозо - островът на нимфита Калипсо

Заливът на Калипсо, Алабастровите пещери и Лазурният прозорец (който се срути преди две години) са само част от забележителностите на остров Гозо. Според легендата нимфата Калипсо омаяла на малтийския остров Одисей, който на път към родната Итака претърпял корабокрушение. Тя го държала в любовен плен цели седем години. За връзката на острова с древността напомня и галерата в един от красивите заливи, използвана за снимките на филма "Троя" с Брад Пит. Към това може да се прибави още Цитаделата над главния град Виктория и древният храм Джгантия, който е на повече от 5000 години. Барокови църкви и стари каменни селски къщи са разпръснати из провинцията. Пейзажът предлага смайващи гледки и безкрайни възможности за екскурзии, както и някои от най-добрите места за гмуркане в Средиземно море.

В семейните ресторантчета пък можете да опитате някой от деликатесите на остров Гозо – прясно овче сирене, приготвено на място, поднесено със сос и различни пикантни подправки, заешка яхния или прочутите малтийски картофи, които са сред най-скъпите в света.

Съвсем близо до Гозо е малкият остро Комино, на който живеят една пет семейства. Тук се намира и изумителната Синя лагуна. 

 

Нощният живот – на суша и вода

Въпреки спокойствието през деня, Малта предлага бурен нощен живот. Най-купонджийският квартал е Пачевил, където има по нещо за всеки вкус – пъбове, клубове, барове, ресторанти, дискотеки. Всеки месец на острова се организират различни фестивали, които привличат туристи от цял свят. Запоите продължават по цяла нощ. Освен на сушата, партита се организират и на лодки в морето, където ограничения за шума и количеството изпит алкохол няма.