Изгубени в миналото и в същото време потънали на вътре в гората. И все пак на високо в планината. Такова е усещането, когато минеш между полуразрушените къщи в родопската махала Мумджидам. Път с кола до там няма. Затова и селото е на път да бъде забравено. Местни жители също е трудно да срещнеш. Гордо из поляните, обаче се разхождат стадо животни, които ясно дават да се разбере, че те командват тук. Те са владетелите на царство Мумджидам, те и техният собственик – единственият останал в махалата.

И така поемаме към забравената и загубена в Родопите махала.

За целта е необходимо да стигнете до село Три могили. Разстоянието от Пловдив е 44 км, но последните 15 са по черен път. Така че си планувайте малко повече време за път, защото ще се наложи да карате по-бавничко. Още докато пътувате ще се насладите на красиви гледки и ще ви се иска да поспрете, за да се усетите магията на планината. Като стигнете в селото, паркирайте в центъра. Три могили също не е много населено – има само пет жители, магазин няма. За да хванете пътеката е нужно да се върнете малко по главния път и в ляво на една от къщите ще видите и маркировка към Мумджидам.

Пешеходното разстояние е 2.4 км, а маркировката е много добра. Пътеката е отличителна и е трудно да се объркате. Минавате през горички и полянки, а туристи рядко се срещат. Това е и част от чара на дестинацията – удоволствието да останеш насаме с природата. А през цялото време в главата ти се прокрадват мисли за живота някога. За живота, в който си откъснат от цивилизацията. Единствената ти връзка е една горска пътека, на места толкова тясна, че едва ли може да вървите двама един до друг. Но хората са строили къщи, отглеждали са деца и са се грижили за поминъка си. И това не е единствената такава махала в района. Като се загледаш из съседните баири виждаш много къщи, накацали сякаш на ръба на планината. Едновременно злокобно и величествено.

След малко повече от час и лека денивелация пред погледа ти се изпречва и Мумджидам. И тогава ти става ясно защо хората правят асоциации с царство. Замъци няма, нито крале, но въпреки това в теб се заражда чувството, че си пребродил няколко планини и гори и си стигнал до далечно и забравено царство, което някога е владеело района, а сега е само спомен. Тиклите от къщите са разпилени по баира, а тревата е утъпкана единствено от животните. И въпреки, че разходката не отнема нито толкова време, нито толкова усилие, усещането, че си покорил едно забравено кътче от Родопите ти носи удовлетворение по пътя на обратно.

Ето и маршрута в снимки:

От тук започва разходката и маркировката...

Следвайте синята маркировка и пътечката...

Не пропускайте да си наберете и билки - в района има  много жълт кантарион и бял равнец.

 

Ето го и царство Мумджидам, още малко остана...