Когато медицинската сестра, свикнала да работи сред напълно неми тела в отделението, чува “Ана, Ана!”, подскача от изумление.

Чуди се кой подвиква името ѝ и откъде долита този глас, при положение че всички наоколо са в кома. Оглежда се и разбира, че женският глас, който я зове по име, идва от леглото, на което се намира 68-годишната Розалба Джусти, която от 4 години е във вегетативна кома.

Фризьорка от Палермо, тя е майка на 6 деца. Преди 4 години след тежък мозъчен кръвоизлив изпада в кома. Медицинският персонал в градската болница на Палермо иска от близките ѝ да дадат съгласието си за донорство на органите ѝ. Един лекар от болницата обаче се бори отчаяно за живота ѝ и отказва да я обяви за мъртва, тъй като електроенцефалограмата ѝ не е напълно плоска. Надеждите за нея обаче тогава са нулеви.

Въпреки това децата на Розалба – Рита, Винченцо, Джузи, Пиеро, Тони и Емануеле, правят пътека от Палермо до болницата “Бонино Пулейо” в Месина, където е настанена майка им. Четири години те пътуват непрекъснато, за да погалят макар и за минути напълно неподвижното ѝ тяло.

През декември миналата година обаче става чудото. Розалба изрича “Ана, Ана” на медицинската сестра, което значи, че тя е чувала какво става около нея. Че как иначе ще знае името на сестрата, която я обгрижва?

Случай като този на Розалба има един път в света на всеки 5 години, казват светилата в медицината по света. “През 25-годишната си кариера не съм срещала или чувала никога за нещо подобно. Никога не съм виждала пациент във вегетативна кома да се върне в съзнание”, разказва изненадата си пред в. “Стампа” невроложката Патриция Поличино.

Розалба не само се връща в съзнание, а полека-лека започва да дава и напълно смислени отговори на въпросите, които ѝ задават. Тя има шест деца, но си спомня само за пет от тях. “Не познава” единствено най-младия си син – 24-годишния Емануеле, но ѝ го “представят”, на което тя отговаря с усмивка. Днес Розалба лекичко подпява с внучката си думите от песни на Хулио Иглесиас, Масимо Раниери и Клаудио Бальони.

Случаят “Розалба” е изумителен за света на медицината – персоналът от болницата в Месина се надпреварва да записва гласа ѝ, а лекарите не спират да дискутират с колеги от цял свят.

Розалба Джусти е напълно парализирана, не може да се движи, храни се изкуствено. Но въпреки това пее, говори, разпознава хората коло себе си и си спомня. Всички гадаят сега от колко време е била в съзнание и е чувала всичко около себе си, преди да изрече името “Ана”.

На пръв поглед “мъртва”, тя всъщност е чувала всичко. Лекарите наричат този синдром Locked in, т.е. разбираш какво става около теб, но си пленник на тялото си и не можеш да дадеш никакви признаци на живот. В същото време обаче регистрираш всяка дума, всяко движение около себе си. Въпреки това лекарите не определят случая на Розалба като чудотворен, а като изключително рядък. Мнозина помнят и други случаи в света, в които смятани за “пътници” пациенти се събуждат от вегетативна кома, от мозъчна смърт или от състояние на Locked in.

В Сицилия се помни и друг подобен случай от 2003 г. – на жителя на Катания Салваторе Кризафули, който се сблъсква с фургон за сладолед, докато води едно от децата си на училище със своя мотор “Веспа”. Кризафули изпада във вегетативна кома. 2 години по-късно неочаквано за всички той се събужда. Разбира почти всичко, проявява внимание, започва да взема под известен контрол живота си, въпреки че е парализиран. Той обаче комуникира с очите си и отговаря с леки поклащания на главата си. Основава фондация за хора в подобно на неговото състояние.

През февруари 2013 г. умира в дома си в Катания, обграден от близките си. Много медии писаха и за случая на Грета Ванучи от Торино, която на 17 години след тежък пътен инцидент изпада в кома в “минимално съзнание”. 2 години по-късно се събужда. Благодарение на действието на електростимулатор нейното съзнание лека-полека се връща и 4 месеца по-късно регистрира подобрения – реагира на команди, вдига и сгъва леко ръката си. 4 години по-късно обаче умира.

Най-удивителен е обаче случаят на Масимо Тресолди от село до Милано. Точно на Коледа 2000 г. Масимо оставя с пръст в уста майка си, след като се събужда от 9-годишна вегетативна кома и се опитва да се прекръсти. Масимо изпада в кома през 1991 г. след автомобилен инцидент. Благодарение на подкрепата на семейството му състоянието на Масимо постепенно се подобрява. Неговият случай се определя като единствен по рода си в света.

В света се помни и случаят на Гари Докъри, пише 24 часа, полицай от Тенеси, ранен при престрелка през 1988 г., който в продължение на 7 години след това е във вегетативна кома. Лекарите не успяват да извадят куршума от главата му. Точно когато семейството му обсъжда варианта да го остави “да си отиде”, Гари се събужда и започва да говори така, сякаш нищо не е било. Не спира да говори в продължение на 18 часа. След това започва да говори по-малко и успява дори да седне на инвалидна количка. Година по-късно умира.

“Не знаем какво става в главата на пациент, който преминава от вегетативна кома към съзнание. Можем да определим това поле като “четвърто измерение”, което все още трябва да се изследва”, казва пред в. “Стампа” проф. Паоло Мария Росини, директор на “Неврология” в римската болница “Джемели”. Според него при наличието на колебания в състоянието на съзнание дори присъствието на близките в този случай може да помогне за направата на онази малка крачица, необходима за връщането към съзнание.

TrafficNews.bg