Върховният касационен съд намали с три години присъдата на 19-годишният Страхил, който преби, блудства и задигна колата на 80-годишна старица край Пловдив. Магистратите намалиха от 15 на 12 години присъдата, издадена от Апелативен съд- Пловдив.

Симеонов бе осъден за 6 престъпления: три кражби, грабеж, блудство и едно отнемане на кола.

Въпреки крехката си възраст Страхил Симеонов е с дебело криминално досие и неведнъж е арестуван. До момента е бил съден седем пъти. 19-годишният младеж непрекъснато е бягал от възпитателните домове за малолетни.

Последната му присъда е била за грабеж. Той лежал 7 месеца в затвора и през декември 2015 година излязъл на свобода. Точно след 8 месеца обаче той отново стъпил накриво.

Страхил живеел в Ахматово. В същото село живеела и пострадалата от него баба Минка. Възрастната жена била освидетелствана със 100% инвалидност. Тя се е нуждаела от два бастуна, за да се предвижва. за по-далечни разстояния използвала кола.

Един ден Минка излязла на пазар до центъра на Ахмаково. Там е била пресрещната от Симеонов, който решил да й помогне с торбите. Натоварил ги в колата и предложил да е придружи до къщата й, за да разтовари багажа.

В дома на бабата забелязал портмонето й. Без да се замисли го прибрал в джоба си. Вътре имало петнайсетина лева и той ги изхарчил. Решил да се върне и да плячкоса още неща от жената, тъй като бил хвърлил око на накитите на Минка.

Привечер 19-годишният се върнал у бабата. Плачейки, той й разказал, че майка му е припаднала на полето извън селото и няма кой да му помогне. Минка веднага се притекла на помощ. Качили се в колата и се отправили към мястото, където уж има пострадала жена.

На километър и половина навътре в полето колата спряла. Бабата слязла, огледала се и като видяла, че няма никой се отправила обратно към автомобила. Поради неравната повърхност единият й бастун паднал. Страхил го грабнал и ударил Минка по главата. Жената се свлякла на земята. Тогава  Симеонов решил да задоволи сексуалните си желания. Той започнал да търка члена си по тялото и ръцете на жената, която се молела да престане.

След като гаврата приключила момчето взело отново бастуна и продължил да налага пострадалата. За да спре побоя, Минка сама дала накитите си.

Побойникът взел и другия бастун, обувките и телефона и всичко метнал в тръните, за да не може Минка да си тръгне от полето. Запалил колата и побягнал.

Поради липсата на опит зад волана и меката почва, автомобилът закъсал до поделението. Страхил тичешком се върнал в селото. Там срещнал двама приятели, които помолил за помощ. Той им разказал, че познат на семейството е закъсал. Приятелите му помогнали и после си направили разходка до Поповица и обратно към Ахмаково. Около полунощ обаче в селото младежите катастрофирали. Колата поднесла, ударила се в стълб и от там се забила в къща. На минутата Симеонов и компания избягали.

През времето докато младежите се забавлявали, баба Минка е била просната на полето. Без обувки и без бастуни, влачейки се с последни сили се е опитвала да стигне до главния път. Едва в ранните часове на следващия ден, жената успяла да се добере до шосето. Там служители на близкото поделение я открили. Те повикали помощ от свои колеги. Веднага са повикали и линейка. Докато дойде медицинска помощ пострадалата разказала всичко на спасителите си, а те от своя страна повикали полиция.

Междувременно Спахил се прибрал и си легнал. На следващият ден той решил да продаде златото. Видял свой съсед, на който казал че ги намерил на басейна в Поповица. Красимир му повярвал и откупил вещите. Шест дни след зверството Симеонов е бил открит и арестуван.

Мотивите на върховните магистрати за намаляване на наказанието са, че пловдивските съдилища правилно са отчели седемте осъждания на подсъдимия като отегчаващи обстоятелства, но не са взели предвид  като смегчаващи такива младата му възраст и социалната му незрялост, обусловена от липсата на образование.