Учителите в България са свикнали с всичко. И с ниските си заплати, и с неоценения си труд, и с постоянните предизвикателства на промените в учебните планове, и с непрекъснатите и все различни изисквания към тях. Това обаче, което се случи преди няколко дни - тихомълком, без шумотевица, без медийни фанфари... разтърси гилдията. Отнеха им една от малкото привилегии, които имаха. Отнеха им възстановяване на транспортните разходи или на разходите за наем, когато работят в населени места с над 5000 души население.

Казано по-просто, ако един пловдивчанин работи в Карлово например, той ще плаща от джоба си разходите за път, защото е имал неблагоразумието да избере града на Левски, който пък е доста по-населен от ония 5000 души, които Министерството визира в своя проект на Наредба. Колко учители ще бъдат отблъснати по този начин от професията си? Колко от тях ще я сменят само защото някой отново нещо не е дообмислил? 

Във връзка с публикувания проект на тази Наредба възмутени учители от цялата страна изразяват силното си несъгласие с дискриминационната политика, която се мъчи да наложи МОН, в специална петиция. В нея те настояват да бъдат възстановявани транспортните разходи на всички педагогически специалисти, които работят в населени места, които са извън местоживеенето им.

Мотивите на преподавателите са, че всички пътуващи педагогически специалисти имат право на възстановяване на пътните разходи, а не само работещите в малки населени места. Всичко останало е поставяне в ситуация на дискриминация. За да се въвлекат млади кадри в образователната система, те не трябва да бъдат финансово ощетявани.

Всички деца и ученици имат право на равен достъп до образование и обучение от квалифицирани специалисти. Пътните разходи, които понякога достигат 10 лв. на ден, биха отказали учителите от работа в отдалечените райони. Тяхната заплата и без това не е голяма, за да плащат по 200 лв. за път.

В малките населени места обикновено има само едно училище, което понякога не е способно да осигури работа на всички педагогически специалисти от това населено място.

До този момент петицията е подписана от повече от 470 души. Ето само малка част от коментарите на хората, които учат децата ни и които са поставени отново на колене:

Росица Минева, Асеновград: Настоявам да бъдат възстановявани транспортните разходи на всички педагогически специалисти, които работят в населени места, които са извън местоживеенето им. 

Елизабета Станкова, Горна Оряховица: Подписвам, защото съм напълно съгласна, че всеки учител трябва да има равни права, независимо къде работи и живее. Защото МОН изкуствено ни противопоставя и поражда напрежение в и без това нелекото ни учителско ежедневие.

Вероника Вълкова, Шумен: Подписвам се, защото не съм съгласна с тази дискриминация. Според мен всички пътуващи учители имат право на възстановяване на пътните разходи.

Петранка Петрова, Шумен: Подписвам тази петиция, защото ми се налага да пътувам всеки ден до гр. Нови пазар с население около 10 000 души и не мога да си позволя транспортни разходи/а и не трябва/.

Айсел Хасан, Казанлък: Защото съм потърпевша от поредните безумици в сферата на образованието.

Павел Георгиев, Тетевен: Трябва да има справедливост за българите - не стига, че заплатите са убийствено ниски, ами и това безобразие!

Снежана Стефанова, Стара Загора: Пътувам всеки ден и плащам по около 180 лв. месечно. Сега тези пари ми се възстановяват. Ще бъда ощетена, ако се приеме наредбата в този й вид.

Дани Обрешкова, Бургас: Настоявам да се преразгледа неадекватното и изцяло ДИСКРИМИНАЦИОННО решение броят жители в населените места да определя наличието или липсата на държавна подкрепа за пътуващите учители в БГ.

Петицията може да подкрепите ТУК