В събота вечерта пловдивчанка намери кученце - захвърлено в храстите до жп линията до Захарния завод на ул. "Петър Шилев". Кученцето скимтяло, виело от болка, свито в храстите, очаквайки смъртта си. След преглед в дежурна ветеринарна клиника се оказало, че животното е с множество счупвания, включително и на таза, не може да се изхожда само, нито да се движи, само да се влачи. Ветеринарят казал, че е било блъснато от кола. И нашата читателка реши да направи обръщение към този, който е блъснал кученцето и го е захвърлил в храстите. Публикуваме го без редакторска намеса: 

Здравей! В събота вечерта нашите пътища се пресякоха – твоята постъпка с моята съвест. Прибирах се в добро настроение и положителни мисли, когато допреди да вляза във входа, чух как кученце вие и скимти. Страхувах се да се доближа до храстите на линията, защото беше много тъмно, но го направих. С фенера на телефона си осветих кученце, което се влачеше и скимтеше от болка.

Светът се преобърна няколко пъти в мен. През това време ТИ вероятно си се прибрал вкъщи, гледал си телевизор или пък си се видял с приятели. Може, дори, да си се прибрал при детето си. Докато аз стоях клекнала в храстите с телефона и кученцето около час, докато звъня на 112 (отговорът беше "Нищо не можем да направим"), на приюта в Пловдив (не вдигнаха), на организации за защита на животните (Animal Welfare ми помогнаха), ТИ за този час време вероятно си забравил за постъпката си.

Забравил си как си блъснал с колата си това кученце, как си счупил таза му, краченцата, лапичките, захвърлил си го в храстите до линията близо до контейнера да се влачи от болка и си продължил пътя си. На следващия ден (неделя) може би си си почивал от работната седмица. Разхождал си се. Аз тръпнех в очакване какво ще кажат ветеринарните лекари. И те казаха.

Ето какво си направил – счупил си таза на животинчето, затова сега не може да се изхожда без катетър и клизма. Счупил си краченцата и лапичките му. В момента е на обезболяващи. Моля те, върни се да помогнеш, защото още не е късно! Аз съм студентка, чиято съвест се пресече с твоята безсъвестност. За съжаление не мога да направя нищо повече за кученцето, защото нямам финансовата възможност. Дотук сметката в клиниката е 219 лева за обезболяващи, изследвания и шини за обездвижване. За да се оправи, му трябва операция, за да започне да се изхожда само. Но операцията не може да се направи, преди да се заплати сметката, която се е натрупала досега. Ако в следващите дни не се плати тази сметка, кучето не може да бъде оперирано и трябва да се евтанизира.

Разбираш ли ме? Ти си го осакатил, захвърлил. Аз го намерих и опитах да го спася, а се получава така, че трябва да взема решение да бъде евтанизирано и цял живот това да тежи на МОЯТА, а не на твоята съвест?! Кръстих го Пир, защото опитът ми да го спася за него е Пирова победа. Вместо да успея да му помогна, увеличавам страданията му всеки ден, в който не успявам да му осигуря операцията.

Ако четеш това, моля те помогни ми да спася Пир, който почти си убил. Всеки прави грешки. Това е шанс да я поправиш. Можеш да се свържеш с мен на тел. 0877777050. Ако се срамуваш да постъпиш мъжки, можеш да преведеш парите и по банков път:

Основания за плащане: Пир
Пейпал: animalwelfare@abv.bg
Банкова сметка Raiffeisen bank
IBAN: BG06RZBB91551006931065
ВIC: RZBBBGSF
Титуляр: Animal Welfare Bulgaria

В случай, че статията не достигне до въпросния човек или той не пожелае да помогне, всяка друга помощ би била от голямо значение. Защото тази безизходица е парадокс от Параграф 22.