Влизането в София по магистрала "Тракия" е истински капан за шофьорите, алармираха читатели на TrafficNews.bg. 

Причината е в маркировката на началото на булевард "Цариградско шосе" , която е същата като на аутобана.

"Резкият преход от 100-140 км/ч към 60 км/ч създава измамното усещане, че направо си спрял. В същото време се движиш по толкова платна, колкото и на магистралата. И неусетно натискаш педала на газта, което веднага те прави жертва на новите подвижни камери на КАТ", обяснява 37-годишният Мартин Ковачев.   

Краят на магистрала "Тракия" наистина е изпитание за водачите, защото те първо трябва да намалят до 60 км/ч на входа на София, а после могат да вдигнат до 80 км/ч, след като минат през светофара за Горубляне и "Дружба". 

TrafficNews.bg се свърза с известния психиатър д-р Веселин Герев, който ни разкри как реагира организмът ни на резките промени на скоростта и как да се предпазим от проблеми на пътя.

Основният проблем за тялото при рязко повишаване на скоростта е свързан със сърдечносъдовата система, като повишава кръвното налягане. Мозъкът и психиката се натоварват прекомерно от бързо движещите се предмети.

При рязко намаляване на скоростта адаптация на тялото и сетивата е трудна. Психиката е свикнала да работи на високи обороти и да анализира много по-бързо ситуацията на пътя. Затова и ограниченията на входа на София са постепенни. Първо е 140, след около километър става 120 и т.н. Разстоянието от километър - два е напълно достатъчно за да може организмът да се адаптира.

Повишаването на скоростния режим на Цариградско шосе, всъщност носи своите рискове: „Това предразполага към нарушаване на скоростта. Усещането при рязко понижение на скоростта на надолу е сякаш си спрял да се движиш. Тогава си склонен да наваксаш това забавяне и да нарушаваш скоростта. Интересното е, че червеният сигнал на светофара на Врана е достатъчен, за да може организмът да се адаптира към скоростните ограничения и да спаси шофьорите от глоби“, разказва д-р Гелев.

Що се отнася до пътната маркировка, тази в гореспоменатия участък тя не е проблем. „Тъй като психичният анализатор се ориентира по няколко неща. Първо – по движението на самото превозно средство спрямо земята, тоест по реалната му скорост. Второ – по движението на съседните превозни средства около него. Там се получава многоредово движение, когато всички едновременно намаляват скоростта, което спомага за адаптацията и ориентацията. Докато когато се движиш самостоятелно, първо, не можеш да прецениш скоростта, трябва постоянно да гледаш скоростомера и второ – бързото намаляване, през 100 мертра, води до забавяне на реакцията от страна на психичния анализатор.“

Изминатият път без почивка също има значение: „Не повече от два часа трябва да се кара по магистрала с висока скорост, защото човек се увлича и не може да анализира ситуациите на пътя съобразно скоростта, с която се движи. Затова и всички тежки катастрофи стават на участъци с по- висока скорост и когато човек е карал по- продължително време.“

„За децата е задължително да имат колан, това ги предпазва много. При тях от рязкото намаляване на скоростта могат да се получат сомато-вегетативни проблеми, световъртеж, повдигане, повръщане, главоболие, тъй като тяхната психика е много по- малко адаптирана за подобни резки колебания. Караме ли дете задължително трябва да се движим с 10 км/ под разрешената скорост и да имаме готовност да спираме плавно. Защото рязкото спиране ще му разтърси главата, дори и да е със сложен колан. Въобще рязкото спиране и рязкото ускоряване може да доведе до сериозни проблеми, защото децата преживяват такъв стрес много дълго време“, предупреждава д-р Веселин Герев.