Пловдивчанин поиска 25 милиона евро от държавата заради претърпени вреди още от раждането си, а в последствие и от детството си. Историята на мъжа мина през три съдебни инстанции и приключи във Върховния касационен съд с окончателен отказ делото да бъде разгледано по същество.

Исковете му – за общо 25 милиона евро обезщетение срещу Министерството на здравеопазването и Министерството на труда и социалната политика, бяха окончателно отхвърлени преди дни.

Мъжът твърди, че още на втория ден след раждането си през 1969 г. в АГ отделението на тогавашния ВМИ „Иван Павлов“ в Пловдив е получил тежка травма – удар или изпускане от медицински персонал, довело до кръвоизлив и по-късно до образуване на киста в областта на тила. По думите му, именно това е причината за сериозните му здравословни проблеми през целия живот, включително инвалидизацията му и поставената диагноза „детска церебрална парализа“, която той оспорва.

Втората линия на претенциите му е свързана с престоя му като дете в социални заведения в Карлово и Калофер. Там, според разказа му, е бил подложен на унизително и нечовешко отношение, а при инцидент в дом за деца, лишени от родителска грижа, е получил тежка травма на гръбначния стълб. Той твърди, че вследствие на тези събития е лишен от възможността да води нормален живот, да се реализира професионално и да бъде пълноценен родител на трите си деца.

На тази база той иска 22 милиона евро от Министерството на здравеопазването – за пропуснати ползи и имуществени вреди, и още 3 милиона евро от Министерството на труда и социалната политика – за вреди от инцидентите в социалните институции.

Какво казаха съдилищата в Пловдив

Окръжният съд в Пловдив първи е отхвърлил исковете на мъжа през декември 2024 г. Решението е потвърдено от Апелативен съд – Пловдив през май 2025 г., след обстоен анализ на медицинските експертизи, архивните данни и правната рамка.

Съдът е приел, че действително мъжът страда от сериозни увреждания – кистозна формация в мозъка и изменения в гръбначния стълб. Но решаващото, според магистратите, е друго - не е доказано тези увреждания да са причинени по начина, по който се твърди.

Съдебно-медицинската експертиза сочи, че кистата в мозъка е с вродена генеза – аномалия, а не последица от травма при раждане. За гръбначните изменения е установено, че са травматични и с голяма давност, но не може да се посочи кога точно са настъпили и по какъв механизъм. Липсват доказателства те да са причинени при конкретен инцидент в социално заведение.

Допълнителен проблем се оказва и липсата на медицинска и архивна документация. Болницата в Пловдив не разполага с епикриза от раждането – срокът за съхранение е изтекъл. Архиви от домовете за деца също не са налични нито в общините, нито в държавните архиви. Това, според съда, прави невъзможно да се изгради сигурна причинно-следствена връзка между твърдените събития и уврежданията.

Апелативният съд е приел още нещо ключово: двете съответни министeрства не са материалноправно легитимирани да отговарят за претендираните вреди.

Родилният дом, в който е роден ищецът, впоследствие е преобразуван и има правоприемник – търговско дружество, което поема правата и задълженията на старото лечебно заведение. Същото важи и за социалните домове – те са преминали под управлението на общините, а впоследствие са закрити. Според съда именно общините, а не министерствата, биха били титуляри на евентуални задължения, произтичащи от дейността им.

Към това се добавя и още един решаващ аргумент – изтеклата погасителна давност. Магистратите са приели, че дори да се допусне, че мъжът не е имал законен представител в детството си, давността е започнала да тече най-късно от навършване на пълнолетие през 1987 г. Фактът, че той е разбрал за част от уврежданията си едва през 2020 г. след ЯМР изследване, не променя този извод – давността тече от момента на самото увреждане, а не от момента на узнаването му.

Последната дума на ВКС

С касационна жалба делото стига до Върховния касационен съд. Там пловдивчанинът твърди, че въззивният съд е приложил неправилно закона, включително относно давността и оценката на доказателствата.

ВКС обаче отказва да допусне делото до касационно разглеждане. Според върховните съдии не са налице основанията по закона – поставените въпроси не са от значение за изхода на спора, а решението на Апелативния съд не противоречи на практиката на ВКС, не е нищожно, недопустимо или очевидно неправилно.

Така с определение от 30 декември 2025 г. ВКС окончателно сложил точка на делото.