Днес реших да си хвана рейсче, от Кючука до Гладстон. Хем да се повозя на прословутия ни градски транспорт. Отивам на спирката и почти веднага пристигна 116. Ново, модерно щъркелче.

Наредихме се на първата врата, докато се усетя, баби и дядовци вече тичаха към средната, щото шофьорът не отвори предната, но пък реши да тръгва.

Попитах кондуктора - вратата отпред не работи ли? Отговори ми с усмивка - абе тя работи, ама да не избягало зайчето, че климатикът бил пуснат.

Докато се обяснявахме, една лелка се развика отзад, че имало за слизане, тъй като рейсът подмина една от спирките. Последва рязко забиване на спирачки и отваряне на вратите в движение. Лелката, като същинска нинджа, с един скок успя да слезе. Явно има опит и тренинг.

Викам си: брей, че интересен шофьор... я да седна отпред да го снимам. Сядам си на първата седалка и чета - СЛУЖЕБНО МЯСТО. Почувствах се важен.

С шофьорчето така и не успяхме да поговорим, тъй като през цялото време не спря да си бъбри по тела АЙЛЯК мохабети. От които 94% псувни и 6% неразбираем език, наподобяващ северняшки диалект.

Въртят ми се в главата няколко въпроса сега към шефовете на съответната транспортна фирма.

1. Наистина ли е забранено да се отваря първа врата, за да "не избяга зайчето"? И от къде ги хващат тия зайчета - да взема едно и за малкия?

2. Позволено ли е да подминаваш спирки, ако НЕ видиш, че има хора за слизане?

3. Позволено ли е да караш и да си въртиш мохабети по телефона, при положение че возиш граждани и УЖ си донякъде отговорен?

Така читател на TrafficNews.bg описа возенето си в пловдивския автобус №116. Докато четяхме за различните ситуации, признаваме си, ни стана забавно. Просто стилът на читателя ни е доста колоритен, остроумен и забавен. Но проблемите, засегнати от него, едва ли могат да се нарекат "забавни". Те са колкото познати, толкова абсурдни. Що се отнася да въпросите, които задава задочно нашият читател, неведнъж сме ги задавали и ние. Но пак ще ги отправим - този път към Петко Ангелов - шефа на „Меритранс 2017”. И очакваме отговори!