Смрад, огромни локви, фекални води. Така изглеждат подземните гаражи на бул. „Мария Луиза”  под двата големи блока между Малката Базилика и  хотел „Хилтън”. Блоковете са едни от последните, строени в края на социализма, а гаражите под тях са завършени години по-късно. Под двата блока има 103 гаража, които са дадени като обезщетение на собственици на апартаменти във въпросните жилищни сгради.  Домоуправителите на блоковете обаче нямат отношение към подземния паркинг, който е на две нива и на практика там всеки се спасява поединично. Проблемите обаче се задълбочават с всеки изминал ден.

„На практика първо ниво е неизползваемо. Там непрекъснато има наводнения, след всеки дъжд гаражите са под вода. Нещата на второ ниво са една идея по- добре, защото водата не стига до тях , но и там стените са мокри , а мазилката пада. Естетичният вид на гаражите обаче е най- малкия проблем. В най- ниската част водата буквално е изяла бетона и вече се вижда арматурата. Нашият вход, който се пада в ниската част е пропаднал с 10 сантиметра” коментира Виктория Горанова, която живее в блока. Тя смята, че причината за непрекъснатите наводнения е, че гаражите се падат под нивото на уличната канализация, а водата от площадките пред блоковете след всеки дъжд влиза в гаражите.

Според друг жител на блока ,Атанас Терзиев, виновни са обитателите на блоковете, които системно изхвърлят в канализацията неразградими отпадъци като мокри кърпи, бельо и др., с които задръстват канализацията.

Предвид това, че местата за паркиране в центъра са ограничени, собствениците правят иновации, за да имат възможност да приберат колите си, въпреки ужасното състояние на гаражите. Някои от тях са сложили палети, за да не газят във фекалните води, когато слизат от колите си, а други използват алтернативни помощни средства.

Въпреки това обаче към момента повече от 20 гаража са недостъпни. Водата на долното ниво се увеличава и все повече собственици губят достъп до гаражните клетки.

TrafficNews  се свърза с Петър Ганев, на когото собствениците на гаражи плащат такса за поддръжка на гаражите . Той коментира, че събира таксите в качеството си на председател  на Сдружението на подземни гаражи от 2007 година насам. Според него проблемът идва от канализацията за обратни води на последните три входа на сградата. „Вече няколко пъти викаме ВОМА да изпомпва водите, вадим страшни неща - одеала, възглавници и др., но това решава проблема само временно. Трябва да се направи ремонт на канализацията, тъй като има денивелация. За съжаление нямаме достатъчно средства, за да направим такъв ремонт.  Освен това дъждовните води от площадките пред блока също  наводняват подземния гараж, но  те са общинска собственост и там трябва да се намеси общината” коментира Ганев.

Според Ганев събираната такса от 15 лева на месец  на гаражна клетка е крайно недостатъчна, тъй като не всички собственици плащат, други са починали, а наследниците им не се интересуват от гаражите. Със събраната сума той покривал разходите за охрана, видеонаблюдение, пожароизвестяване, осветление и вода. Плащал и 220 лева на касиерка, която събирала таксите. Сдружението имало договор с „Кобра” СОТ , които осигурявали охрана на обекта.  

Собственици на гаражи обаче смятат, че охраната е само проформа, защото имало разбити гаражи , а камерите не работели.

Проблемът може да бъде решен, ако собствениците на гаражи организират отделна етажна собственост, регистрират го в общината  и през решения на общото събрание започнат да си търсят правата.  „За целта е необходимо съгласието на над 50% от собствениците” коментира адв. Атанас Атанасов, който е специалист по проблемите на етажната собственост.

Според Ганев обаче това не е възмжоно, тъй като собствениците не проявяват интерес и на събранията идват не повече от 20 % от притежателите на гаражи.

Парадоксалното е, че говорим зад над 100 паркоместа в една от най- натоварените зони в града. Репортерска проверка установи, че някои от  гаражните клетки са обявени за продажба като цените им варират между 16 и 20 000 евро в зависимост от нивото , на което се намират. Но както обича да казва Остап бендер - спасението на давещите се е в ръцете на самите давещи се.