Котенце вече втори ден бедства, покачено на дърво, докато институциите си прехвърлят отговорности и задължения. За нехуманната ситуация разказа пловдивчанка, която се свърза с TrafficNews, след като от тел. 112, Община Пловдив и неправителствената организация „Четири лапи“ заявяват, че няма как да съдействат на животинчето.

„Вече втори ден котето мяука оглушително от дървото до пешеходната алея на Бунарджика, качило се е много на високо. Малко е и очевидно не може да слезе само. От институциите обаче отказват да съдействат поради различни причини“, завява Калина Давчева.

Аргументът, с който са отклонили възможността да помогнат, е още по-крещящ – „Нека оставим на природата котето, то ще се оправи“.

„След като се обадих на 112, оттам ми казаха да звънна на Пожарната. Потърсих ги, но ми обясниха, че няма как да поставят стълба на дървото, защото не е статично. Звъннахме на „Четири лапи“, но те нямат централа в града и ни посъветваха да потърсим Общината и район "Централен". Оттам също казаха, че няма как да съдействат и ни препратиха към предишните институции. В общи линии всички си прехвърлят топката, докато котето вече втори ден е горе“, разочаровано коментира Давчева.

Припомняме, че в чужбина за подобни проблеми използват вишки, с които пловдивска пожарна също разполага.

Други граждани опитали да привлекат животинчето, като сложат храна на покрива на близкия ресторант. Това обаче не дало резултат.

По всичко личи, че причината котето да стои втори ден покатерено на дървото не е желание, а невъзможност да се придвижи само до долу.

Любопитно е, че продължаваме да гоним европейския стандарт на живот, модели на работа на институции, програми за развитие и какво ли още не. Питаме се обаче, когато стане момент за действане, дали не продължаваме да прилагаме един любим подход, който гласи, че споделената отговорност е прехвърлената.

В заключение задаваме въпрос и на Общината - Защо отменяме новогодишната заря, за да не стресраме животните, след като тогава, когато те имат нужда от действителна помощ, отказваме да им я дадем?