Близо 9 милиона лева изчезнаха от сметката на известен норвежки бизнесмен и се озоваха в българска банка. А после бяха открити и върнати на собственика им. Случаят беше огласен публично от българския предприемач и инвеститор Пламен Русев. Банковите служители са реагирали веднага, измамата е предотвратена, а парите - върнати. Започнало е разследване в Норвегия и България, съобщава БНТ. 

Преди няколко дни д-р Пламен Русев получил тревожно обаждане от свой приятел - норвежки бизнесмен. Оказало се, че норвежка банка оторизирала превод към сметка в България за почти 9 милиона лева.

"По-малко от половин час, след като преводът е бил направен, той го е видял през онлайн банкирането си, след това аз веднага започнах да звъня на моите контакти в конкретната банка. Конкретно фирмата, от която са източени парите, се занимава със здравеопазване. Тяхното семейство е влиятелно в Норвегия. Спасихме наистина имиджа на България пред едни, ако щете, потенциални инвеститори", заяви д-р Пламен Русев.

Бързата реакция на банковите служители е спасила крупната сума на бизнесмена, която вече е върната обратно.

"Моят приятел ми каза, че предния ден е имало взлом в неговия офис. Като че ли е имало физически достъп до документи, които по един или по друг начин са дали достъп до съответните имена, пароли", заяви д-р Пламен Русев.

Потърсихме за коментар представители на българската банка. Оттам изпратиха писмена позиция, в която се посочва, че за случая са уведомени компетентните органи и се води разследване. Имената на норвежкото търговско дружество, както и на фирмата получател у нас са обект на банкова тайна. Засега е ясно, че адресът, на който е регистрирана фирмата, е на улица "Христо Белчев" в София.

"Видяхме, че са регистрирани общо 92 компании. Всяка от която все по-красива. Поне аз не видях нито едно българско име. Все някакви чужденци. Беше някаква африканка с четири имена, с 10 лева уставен капитал", разказа д-р Пламен Русев.

Кой стои зад измамната схема и какви пробиви в сигурността са допуснати тепърва трябва да установят властите в Норвегия, където вече тече разследване. Според IT специалисти крупните финансови схеми освен сериозни познания изискват и предварителна информация за жертвите.

"90 процента от поразиите, които се случват от програми. Някои програмист е написал нещо, някакви скриптове обикалят и правят поразии. Останалите 10 процента са сериозни хора, специалисти, които имат информацията да хакват банкови акаунти", заяви Николай Кръстев, компютърен специалист.

Превенцията срещу измамите е добрата онлайн хигиена.

"Трябва да се обръща голямо внимание какви пароли съхраняваме, как ги съхраняваме, как сме ги направили, колко акаунти поддържаме. Хубавата парола трябва да бъде поне 15-16 символа. Визирам малки, главни букви, специални знаци", допълни Николай Кръстев.

И друго важно правило - нито една финансова институция не кара потребителите си да последват линк в имейл, водещ до сайт със съмнителен адрес, изискващ данни за пароли за електронно или мобилно банкиране.