Д-р Гузал Тажибаева е треньор по личностно развитие. Специализира се в работата с жени, като им помага да се реализират в професионалния и личен живот. Родом е от Узбекистан, където завършва медицина и работи като неонатолог. През 1998 г. за първи път се запознава със суфистската медицина и от тогава насочва интереса си към задълбочено изучаване на "Канон на врачебната наука" на Авицена, суфистски духовни и оздравителни практики. Вдъхновена от среща с Мирзакарим Норбеков, през 2001 заминава за Москва, където се учи непосредствено от автора на методиката за възстановяване на тялото и на духа.

 - Д-р Тажибаева, водите курс за развитие на интуицията. Какво учите хората на този курс?

- На курса се учим да слушаме себе си, своето тяло и сърце. Често гласът на логиката заглушава, потиска сърцето. В главата си човек има прекалено много информация и често взима решения, изхождайки от логиката. По време на курса се научаваме да съединим тези два подхода, да слушаме сърцето си, да имаме връзка със своя дух. Да взимаме оптимални за себе си решения. Както и да се научим да усещаме това, което е все още скрито. Винаги има оптимален изход за човек от всяка ситуация, но той невинаги го вижда. Защото, когато вниманието ни е насочено само към логиката, често сами се поставяме в рамки и действаме, изхождайки от тези рамки. Курсът помага да разширим границите и да излизаме извън тях.

- Пречи ли мозъкът на интуицията ни?

- Да, но бих казала логиката - всичко, което съдържа информация, почерпена от книги, от околната среда, от различни ситуации в живота ни. Веднъж сме взели някакво решение и то е дало добър резултат. И след това често при подобни ситуации повтаряме същите решения, правейки го вече автоматично. Обаче ситуациите се променят, животът се променя и в даден момент има по-добър вариант за нас. Но когато действаме автоматично, ограничаваме себе си. Може би този подход вече не е правилен. На курса взимаме под контрол своите действия и излизаме от автоматизма. Започваме отново да насочваме вниманието си към избора за решенията, мислите, чувствата и към реакциите в тялото.

- Всеки човек ли има интуиция?

- Да, всеки човек има интуиция. Както всеки човек с раждането си може да развие способност да говори или да ходи. Но тези способности се развиват, когато виждаме от околната среда, от близките ни, че го правят. Ако аз никога не съм чувала човешки глас, а само лай на кучета, няма да развия способността си да говоря, а ще се науча за лая. Ако не виждам как останалите ходят на два крака, цял живот ще пълзя. Необходимо е някой около нас от детството да ни даде свобода сами да избираме насоката си. Дори когато едно детенце тича, устремено към нещо, ако го спрем, импулсът му да стигне до другата стена или до играчката е прекъснат. Един, втори, трети импулс – прекъснат. Когато не му даваме да стигне до целта си, остава чувство на незавършеност. Впоследствие това може да му пречи в поставяне на цели и в постигането им. Тоест, да му пречи в творчеството в живота. Още от детството, когато даваме прекалено много инструкции на детето как трябва да стои, да се държи, какво да прави или да не прави, впоследствие това ограничава неговото творчество. В една ситуация то ще търси решение отвън, отново ще чака инструкция. Но ако я няма? Има хора, дори от не много благополучна социална среда, които не са получавали инструкции и всеки път са се питали как да постъпят, но са се научили да се вслушват в себе си. Научили са се да взимат решения, изхождайки от начина, по който се чувстват. Те са развили интуицията си дори без упражнения, без практики. Но ако човек не е успял, то за него има методики. На предстоящ курс в Пловдив ние в рамките на 7 дни ще работим за разкриване на интуицияна и прилагането й в живота. 



- Как можем да развием интуицията си и това ще ни направили ли по-щастливи?

- Именно слушането на интуицията ще направи човек щастлив. Удовлетворен. Защото тези решения са неговите решения. Слушайки интуицията си, ние можем да варираме между приятните и неприятни усещания. Например решавам да направя нещо, или вече го правя, но усещам, че някъде в душата, в гърдите ме стиска от напрежение. В един момент взимам друго решение и внезапно получавам огромна лекота. Усещам, че това е правилното ми решение, от него се чувствам леко, свободно. Значи това решение е вярно. Това е първата стъпка да започнем да чуваме себе си и това, което се случва вътре в нас.

Другият момент да проверим своите решения е, когато мислено се пренесем в бъдещето, след като сме взели решението. Но за да можем да го направим, са необходими определени умения да влезем в медитативно състояние. Има различна степен, но за начало – да се отпуснеш, да релаксираш тялото и ума. След което мислено си представяш своите решения и какво ще се случи нататък. Разглеждаш и „сканираш” всички варианти и последствия през своите чувства. Говорейки за „сканиране”, имам предвид тази област в тялото, в гърдите, където усещаме приятно и неприятно, обич, напрежение. На курса всъщност ние изучаваме и своята емоция. Това е основно. Защото ако имаме много потиснати емоции, няма как да развием тази чувствителност. Трябва да се освободим от потиснатата обида, недоволство, които са неизказани, непроявени, останали вътре в нас. Дори и потисната радост също прави човек унил. Учим се как да променим отношението си към своето минало, научаваме се как да си дадем прошка. Анализът също е необходим, макар че той има отношение към логиката. Но, както казах, тези два пътя не съществуват един без друг. Логиката и интуицията са като двете ръце на човека, и двете са необходими.

Когато човек започне дадена практика за развитие на интуицията, ще получи един ефект. Но когато я практикува, да речем, два месеца редовно, всеки ден по 10 мин., същата практика ще му даде съвсем различен ефект. По същия начин, когато детето се учи да ходи, първите му стъпки са много несигурни. След първата крачка пада, а после се научава да стои стабилно и да ходи уверено. Ако се откаже след първото падане, няма да се научи.

Иначе съществуват различни практики. Една от тях е тренировка с черни и бели карти. Целта не е да определяме карти, а чрез работата с тях, да видим как взимаме решения. На физическо ниво започваме да усещаме къде просто отгатваме и къде след много тренировки започват да се появяват точни знания. Тоест, аз не отгатвам, а знам точно каква е картата. Важното е, че човек е намерил състоянието, в което знае точно. Първо усеща това знание като една капчица, но то изчезва. След това го усеща отново и вече насочва вниманието си към това състояние, за да запомни как се чувства в този момент, къде се намира енергията, какво усеща в себе си. Всеки открива своето определение и започва да удължава това състояние. Да бъде много тих вътрешно, за да не го загуби, тъй като всичко може да го наруши – някаква информация, внезапен рязък звук, смях. Но той се научава да го удържа. И след време се научава да го предизвиква в себе си в момента, когато е необходимо да взима решение. Не можеш постоянно да се намираш в такова състояние, нямаш нужда. В този момент ти си над нещата, извън емоционалната реакция. А все пак животът е прекрасен и е много хубаво, когато сме емоционални, радваме се, наслаждаваме се, понякога тъжим, но живеем живота си с всички емоции.

- Смятате ли, че често взимаме импулсивни решения и това е причината впоследствие да страдаме?

- При интуитивния човек първият импулс винаги е верният. Когато човек има интуиция и слуша себе си, той живее спонтанно, но и спонтанно взима решения чрез интуицията си. Чрез спонтанни импулси. Иска му се е да тръгне нанякъде, тръгва и му се случва най-важната среща. Иска му се да се обади на някого, оказва се, че човекът се нуждае от помощта му. Той започва да чувства къде е необходим и да се появява на местата, където имат нужда от него. Така, всъщност, става изпълнител на чужди желания, но същевременно и на своите. Когато на него нещо му е необходимо, животът започва да реагира и на неговите желания. При човек, който не е интуитивен, импулсивността може да бъде основана не от тласъка на духа, а от емоция или инстинкт. И може да сгреши.

- Повечето хора са чували за шесто чувство, но вие говорите и за седмо? Какво представлява то?    

- Седмото чувство се развива паралелно и това е възможността на повлияеш на бъдещето, да повлияеш дори на ситуации, които се случват тук и сега. Възможност да водиш тези ситуации до оптимални решения. Възможност да промениш съдбата си, когато усещаш, че някаква тъмна буря се събира над главата ти. Например на курса започваме от малки нещо, които човек може веднага да провери дали работят. Важното е да повярва, че го може. Например, елементарно, когато ни е необходимо да намерим място на паркинга или когато пътуваме в градския транспорт и искаме някой да ни отстъпи място да седнем. Това често се случваше в Москва, когато пътувах в пълното метро. Насочваш импулс като вътрешна молба към някого: Стани, моля, отстъпи ми място! Важно е в какво състояние го правиш. Обикновено става този човек, към когото е насочен импулсът, както и още двама. Тоест, чрез един импулс човек може да насочи ситуация. Дори може да насочи други към определено действие. Тук обаче е необходима вътрешна морална граница.

Следващата стъпка е формиране на бъдещи срещи. Например на даден човек му предстои важна среща, той я формира първо в своето въображение. Но не като фантазия, а именно чрез тази енергия, която има. Дори до определени ключови думи, които ще бъдат казани по време на срещата. До подписване на договора. Важно е в какво състояние е човекът в този момент. Ако допуска мъничко съмнение, състоянието му е на неудовлетворение, то може да говори или че нещата няма да станат така, или просто чрез своите слабости той може да изкриви решението на тази ситуация. Затова първо се научаваме на определено състояние, в което практиката ще работи. Състояние „спокойно знание” или „октава”. Състояние на спокойствие. Второ, когато помислиш за предстоящата среща и усещаш тревога, можеш да анализират откъде идва – от собствената ти несигурност или от това, че нещо няма да стане по този начин. Ако успокоиш тревогата си, започваш да формираш нещата така, както на теб ти трябва да се случат. Без да навредиш на другите. В интуитивния човек се развиват свръхчувствено виждане и свръхчувствено чуване. Например, когато ви питам нещо, вие не сте успели да отговорите, а вътре в мен се появява отговорът, който вие произнасяте след секунда. Това става с практиката. Това е шесто чувство. Седмо чувство е, когато предадете мислено на събеседника си отговора, който желаете да чуете. И той ви го даде. Работим обаче само с хора, които имат определени морални ценности. Познали са какво е болка, какво е радост и взимат решение да не причиняват болка на другите. Какво е обида, какво е прошка, научили се да управляват емоциите си така, че дори при най-голяма омраза да не пожелаят нищо лошо на другия човек. Тоест, колкото по-далеч вървим в тези практики, курсове, толкова повече познаваме. Достигаме по-ярки състояния – както положителни, така и отрицателни, но умеем да ги преодолеем и да запазим човечността.

- По този начин можем ли да привлечем любов, да речем?

- Ние привличаме това, което самите ние излъчваме най-често. Чрез интуицията можем да различим кой човек се отнася искрено към нас. Искреният се отнася към нас с доброта. И, общувайки си с този човек, тази доброта я усещаме като едно приятно топло чувство в гърдите си. Друг, който изрича прекрасни думи, но не усещаме нищо или усещаме студ в гърдите си, ако сме интуитивни, няма да се поддадем. Просто интуитивният човек ще усети искреността, топлината и по този начин може да намери човека, който искрено го обича. Често обръщаме повече внимание на външния вид, на думите и на това, което виждаме с очите си. Интуитивният човек гледа с душата си и чувства душата на другия. А самите практики правят хората по-дълбоки в своите чувства.