"За специалистите в бранша фалитът на „Томас Кук“ беше предизвестен. От 2012 година, когато „Томас Кук“ беше един от спонсорите на Олимпиадата в Лондон, започват проблемите на тази група. „Томас груп“ е огромна икономическа група, която включва в себе си както най- известната туроператорска марка „Томас Кук“, така и 4 авиокомпании, към днешна с флот от над 115 самолета, множество оператори и хотели, туроператорски и турагентски мрежи. Групата изпитва затруднения от последните пет-шест години и систематично трупа задължения."

Това каза пред Българско национално радио Байко Байков от Управителния съвет на Асоциацията на българските туроператори. Той заяви, че това е „един изключително неприятен фалит, който има и своето доста сериозно изражение като ефект в България“:

„Много неприятно ще пострадат наши колеги – хотелиери, може би около 60 хотела, които са натрупали задължения от „Томас Кук“ към тях. Самата сума се предполага, че е в рамките на около 100 милиона лева. Това е първият ефект от доминото ефекти. На второ, място този фалит ще доведе до преструктуриране на британския пазар, на германския…“.

Очакванията са, че туроператорите в тези два пазара няма да могат в достатъчна степен да заместят капацитетите, реализирани от „Томас Кук“ у нас. Досега от фалиралата компания са осигурявали годишно по около 300 000 туристи към България, обясни Байков в предаването „Неделя 150“ по „Хоризонт“.

„Този огромен брой туристи трябва да бъде достатъчно навреме компенсиран, което не е лесно, тъй като моментът, в който този фалит беше обявен, е малко след като вече са завършени едва ли не и преговорите, договорите за следващата година. В екстрен порядък е необходимо всичко да се направи“.

Туризмът дава около 22% от БВП на България, коментира бившият заместник-министър на икономиката Милен Керемедчиев. Според него е „много трудно да се говори за намеса на държавата, когато става въпрос за изцяло бизнес взаимоотношения“, но изоставените туристи са хуманитарен проблем:

„Най-важно е да се обединят всички сили, за да могат тези туристи да се приберат по родните места. От друга страна, компенсации, директни, едва ли би могло да има от гледна точка на финансово изражение. По-скоро аз го виждам като държавна подкрепа от гледна точка на повишаване на броя на туристи от други дестинации, привличане на повече туристи в определени хотели, които са в момента затормозени…“.

От години се говори за данъчни облекчения в различни сфери, но Министерството на финансите е „изключително консервативно“ и това е малко вероятно да се случи. Според Керемедчиев такова не се и налага. Според Керемедчиев, Великобритания е допуснала фалита заради очакваните огромни разходи покрай Брекзит, докато Германия е спасила дъщерното си дружество, защото там организираният туризъм е много развит:

„Разликата между Великобритания и Германия е огромна. Във Великобритания говорим за милиарди, а в Германия говорим за милиони. Явно е много по-лесно да се запуши една по-малка побойна, отколкото да се напълни една бездънна яма“.

Байков обаче допълни, че британското правителство не е осъществило спасителна операция в Томас Кук, защото най-големият капитал в мултинационалното акционерно дружество всъщност е германски.

„В този смисъл съвсем прагматично е решението на всички страни в този проблем“.

Байков също е скептичен за необходимостта от данъчни облекчения в сектора:

„Тези стимули биха попаднали извън нормалната икономическа логика - да се подпомагат тези, които са направили грешка в своето икономическо поведение. Не е логично по този начин да се води един бизнес - да подчиниш цялата си дейност на бизнес отношения, които са поставени под риск от години наред и да очакваш след това някои трети да ти съдейства. Подобни стимули биха могли да имат единствено ефект, само ако са на национално ниво и са насочени към създаването на по-устойчив модел на българския туризъм…. Нека не забравяме, че ДДС именно в хотелиерството е силно редуциран, което е една много много сериозна предпоставка за развитието на бизнеса. В тази връзка, някой апели - да се предприемат кампании за субсидиране на чартърите на големи туроператори - отново наливат вода в същия проблем - създаваме предпоставки за развитието на един и същ модел, а не търсим алтернатива…“.

Керемедчиев е категоричен, че субсидирането на който и да е сектор в европейска икономика противоречи на европейската практика Той коментира и утвърждаването на Кристалина Георгиева за управляващ директор на Международния валутен фонд:

„Това всъщност не е българска кандидатура, това е европейска кандидатура. Ние не би трябвало да си преписваме заслугите за това, че госпожа Георгиева зае този висок пост. Тя го зае, защото наистина нейните качества са безспорни. Това също е и реверанс към източноевропейските държави, защото, ако си спомняте, по време на разпределението на повеселите, Източна Европа беше една от най-потърпевшите“.