73.5 на сто от служителите в затвора страдат от бърнаут, или синдрома на професионалното изпепеляване. Това показва изследване, направено от доц. Станислава Харизанова от Медицински университет - Пловдив. Проучването установява, че 40% от надзирателите са в първата фаза на заболяването - на напрягане. Те преживяват психотравматичните обстоятелства на работното място и са неудовлетворени от себе си и работата. Във втората фаза - на съпротива, попадат 70 на сто от работещите в затворите и прилежащите им общежития. 37% пък са в крайната фаза – на изтощение. Те са с нисък енергиен тонус и отслабена нервна система. Изолират се, отчуждават се както от работата и лишените от свобода, така и от колегите. Всеки четвърти съобщава за някакви психосоматични или психовегетативни нарушения.

„Идеалистите, които подхождат романтично към работата си, след 2-3 години започват да „отрезвяват”. И се проявяват симптомите на бърнаут - неудовлетворени са, отнасят се песимистично към своята работа и „изгарят”, посочва младият специалист.

Доц. Харизанова признава, че от дете мечтаела да стане лекар. След като среща съпруга си, мечтата й се реализирала. Сега успешно съчетава грижите по трите си деца с научната и учебно-преподавателска дейност в Катедра „Хигиена и екомедицина” към Медицински университет – Пловдив. Води лекции и практически упражнения на български и английски език, а основните й интереси са в областта на професионалния стрес. По тази причина и дисертационният й труд, който защитила през 2014 г., е на тема „Бърнаут синдром при работещи в места за лишаване от свобода“.  

Когато избира целевата група за изследването на професионално прегаряне, съпругът й работел в интензивен кардиологичен сектор. Често й разказвал за служители в системата на МВР, които постъпват с ритъмни нарушения. В крайна сметка обаче диагнозата била невроза, паник атака, тревога, депресия или стрес. Това подбудило желанието й да изследва хората в една затворени, враждебна система с лош имидж и ниско заплащане. Наблюденията й обхванали служителите в затворите в Пловдив, Пазарджик и Сливен и прилежащите им затворнически общежития, или 25% от заетите в сферата.

„Установихме, че служителите с висока степен на бърнаут са интроверти и емоционално неустойчиви. Само надзирателите със синдром на прегаряне се оплакват от депресивни настроения, безпомощност, безразлично отношение към работата, безсъние, внезапно наддавана на тегло или отслабване, хронична отпадналост, повишена раздразнителност, подозрителност, често главоболие”, обяснява доц. Станислава Харизанова. Опитите да избягат от напрягащата ги професионална среда водят до злоупотреба с алкохол и прием на психоактивни вещества, включително и наркотици. Половината от надзирателите споделят, че пушат, „за да се успокоят”. 20 на сто от тях са увеличили цигарите през последната година. Всеки трети консумира повече от четири пъти в седмицата алкохол, като мъжете съобщават повече за концентрат, докато жените са твърдо любителки на виното. 10% от тях са увеличили консумацията на алкохол. Малко над 4 на сто приемат психоактивни вещества.

Икономическата загуба в следствие на бърнаут синдром са големи. Засегнатите надзиратели ползват средно 10 пъти повече болнични от колегите си. Всеки месец имат нужда от медицинска помощ, като тази честота е 3-4 пъти по-висока в сравнение с лицата без оплаквания. Съответно и месечните им разходи за медикаменти са над 3 пъти повече.

Общите финансови загуби от бърнаут синдром за Пазарджик излизат над 23 хил. лева за година, а за Сливен - над 15 хил. лв. „Тоест, средно около 1.5% от годишния бюджет за заплати в институциите отиват за заплащане обезщетение за болничен или извънреден отпуск поради наличието на бърнаут синдром сред служителите”, е заключението на специалиста.

Доц. Харизанова създава математически модел с възможност да се предскаже развитието синдрома на изпепеляване на база личностните характеристики, като психолозите вече го използват за подбор на персонала в местата за лишаване от свобода. Разработва конкретни препоръки към съответните институции, предлага и стратегии и профилактични мерки, които да влязат в основата на изготвянето на профилактичните програми на служителите. Стъпвайки на тази научна основа, работещите в системата на МВР печелят проект, финансиран от Норвегия, като целта е да се повишат психологическите практики в местата за лишаване от свобода и качеството им чрез интегриране на нови психо-диагностични методи за оценка на бърнаут синдром.

В момента доц. Харизанова и колегите й работят и върху проект, финансиран от Медицински университет Пловдив, за изграждане на уеб базирана система за бърнаут синдром. През своя смарт телефон само за няколко минути всеки ще може да отговори на въпросите и да разбере дали страда от прегаряне. „По този начин ще направим методиката достъпна до всички икономически сектори, ще установим какво е тяхното ниво и ще можем да дадем конкретни препоръки и да помогнем при изграждането на профилактичните програми”, посочва специалистът.

Според нея застрашени от прегаряне са не само надзирателите, но и всички хора, които подхождат идеалистично към работата си и са изложени на стресова работна среда. Топ 5 на рисковите професионални групи са лекари, учители, полицаи, социални работници и журналисти.

За да се предпазим, можем да започваме деня си не директно ставайки от леглото, а прекарвайки няколко минути в медитация с положителни мисли. Добре е да си осигурим поне 7-часов сън. Да се храним здравословно, балансирано, без да пропускаме хранене. Да повишим физическата си активност, да си даваме почивка от съвременните технологични средства като лаптопи и смарт телефони. Да не се изолираме от приятелите си. И най-важното - да си намерим хоби, което да ни откъсне от професионалната среда и да ни насочи към друга дейност, доставяща ни удоволствие, съветва доц. Харизанова.