Днес внучката ми навърши 5 месеца. Не мога да повярвам, че малкото вързопче, което ми се струваше най-красивото създание на света, сега е още по-хубаво, вече игриво и даже общуващо. Колкото и да е рано да мисля за първия й рожден ден, изтръпвам само при мисълта на какво се подлагат родители и деца в този иначе толкова прекрасен ден!

Скоро ме поканиха на такъв празник. Развълнувана, се запътих съм съответния ресторант, очаквайки усмихнати, щастливи физиономии и тук-там по някой балон и играчка. Но… още с прекрачването на прага на заведението, онемях. Дори реших, че съм объркала мястото – повече от сигурна бях, че в този ресторант има сватба!

Огромна П-образна маса. На нея – вази с цветя през метър, до всеки прибор – картичка с името на госта, столовете с панделки… Досущ като на сватба! Но това, което ме втрещи окончателно, беше масата за рожденика – в случая 1-годишен юнак, който според подредбата трябваше да седи между своите родители на тържествено подредена софра с всичките сватбени атрибути. Разбирай – драперии, китки, даже камъчета. По средата, разбира се, се мъдреше тортата – 3-етажна! Над масата – гирлянди, балони и цифричката 1.

Рожденикът, естествено, не схващаше нищо от това, което се случва около него. Беше толкова нещастен в тази бутафория, че аха-аха да запищи с все глас. Което впрочем се случи по-късно, когато на никого от присъстващите не му хрумна, че един детски рожден ден не бива да трае повече от час и половина. Майката също не беше особено щастлива – чувстваше се изолирана, роднините се опитваха да я разведрят, пускайки по някое: „Ама такъв сладур е! Пу-пу!”, но усещах, че жената беше на ръба.

Докато 50-те гости се наливаха с отбрани питиета и нищеха последните световни новини, бабата на бебето рожденик (която и ме покани на тържеството) с изкуствен ентусиазъм обикаляше от гост на гост, за да се чувстват те обгрижени, и тревожно поглеждаше към дъщеря си – майката на бебето. Която беше взела-дала. Детето вече беше уморено, изнервено от толкова пощипвания и подвиквания, не можеше и не искаше да седи на стола с панделка, не можеха да го пуснат да ходи, защото още не беше стабилно, не можеше да заспи в количката…

Първият рожден ден на вашето дете! Моля ви, не го превръщайте в подобна лудница! Защото дори наетите за целта фотограф и видеооператор (нали ви казах – като на сватба!) не могат да ви „изкарат” с щастливи усмивки. Няма как!

По разбираеми причини няма да сложа снимки от този рожден ден. Достатъчно обаче е да отворите интернет, за да видите какво предлагат различните кръчми за бебешки рожден ден. Потресаващо е:

Още от рубриката "Къде си, бабо?":

Гола до кръста и провесена с главата надолу майка кърми детето си. Потресени ли сте? ВИДЕО

Спри се, бабо! Никой не иска от теб да сменяш памперси

Разговор с моята почти 3-месечна внучка

Оригване и досадно реване? Забравете! Вече има детски академии за „добри обноски”!

Плачи дете! Сешоарът е невинен!

Къде си, бабо? Изповедта на една скайп/вайбър баба

Не си перфектна майка? А кой го иска от теб?