Вечер на село. Скука. Баба казва на мъжа си.
- Дядо, хайде да си поиграем на младост.
- Как се играе това?
- Ами, първо трябва да ме поканиш на среща.
- Е, добре. Ела в 8 вечерта на нашето място край реката.
Сложил дядото чиста риза, взел акордеона и се запътил към реката. Седнал на брега да чака. Става 8, бабата я няма, става 9, 10 – нищо. Започнал да мръзне, притеснил се: „Дали пък не е станало нещо, стари сме вече...“, почакал още малко, станал и си тръгнал. Прибира се вкъщи, гледа, бабата, настанила се удобно в креслото, плете чорап пред телевизора.
- Бабо, ти какво? Два часа те чаках, огладнях, намръзнах...
- Ох, остави се, мама не ме пусна!
Влизаме в аптеката - аз, мъжът ми и синът ми (7-годишен). Купувам си противозачатъчни таблетки. Синът ми не спира да пита:
- Какви са тези таблетки? Болна ли си? От какво? Защо са ти? А против какво са тогава?
Не издържам и изстрелвам истината:
- Против деца!
Синът ми (изплашено):
- Против нови... или против стари?
Влизаме в аптеката - аз, мъжът ми и синът ми (7-годишен). Купувам си противозачатъчни таблетки. Синът ми не спира да пита:
- Какви са тези таблетки? Болна ли си? От какво? Защо са ти? А против какво са тогава?
Не издържам и изстрелвам истината:
- Против деца!
Синът ми (изплашено):
- Против нови... или против стари?
Коронавирусът е като баджанака:
- Едни го имат
- Други ще го имат
- Останалите така и няма да разберат, че са го имали
Жена при зъболекар:
– Докторе, много ме е страх от зъболекари! По-добре да родя още едно дете!
– Решавайте вече, госпожо, да знам как да наглася стола!
Благодарим Ви!
Благодарим за вашата регистрация!
