Преди броени дни митницата се похвали със задържано рекордно количество херион -  423 кг на стойност 64 милиона лева. Наркотикът е намерен в тир със софийска регистрация, превозвал теракотени плочки от България за Холандия. На брифинга, на който бе оповестен грандиозния успех, присъстваха новият  директор на Агенция "Митници" Георги Костов, главният прокурор Сотир Цацаров и главният секретар на МВР Младен Маринов. Похвалиха се, че това е най-голямото количество наркотик, разкривано досега в превозно средство на българска територия.

До тук добре. И полиция, и митници заслужават адмирации. Дрогата няма да стигне до Западна Европа, а лошите са в ареста. Точно както се случи преди 5 години, когато бяха задържани пловдивските бизнесмени Корнелиус Бренченс и Николай Николов. Двамата бяха арестувани, след като митничарите в Русе намериха комбайн, пълен с кока. В машината бяха крити 60 кг кокаин, доставка от Буенос Айрес. Бренченс и Николов прекараха година и шест месеца зад решетките, което е максималният срок, в който един обвиняем може да прекара в ареста. След това съдът в Русе ги освободи – Николов с  гаранция, холандеца – под домашен арест. Да, обаче да оставиш човек прекарал 60 кила кока в комбайн да си седи в къщи и да очакваш след три години да го намериш на адреса му, трябва да си слабоумен.

Та затова не беше никаква изненада, че в понеделник, на старта на делото в Пловдив липсваха и двамата подсъдими.  Съдебният състав бе доста самотен в голямата зала, в която трябваше да започне процеса. Оказа се, че и от двамата няма ни вест, ни кост. Казано с юридически термини  „обвиняемите не са открити на адресите им и няма данни за тяхното местопребиваване”. Съдът е изпратил запитване и до местата за лишаване от свобода на територията на страната, но и там нямало следа от Корнелиус и Николай. Всъщност причината магистратите да ударят на камък е стесненият им кръгозор. Ако бяха изпратили подобни запитвания до страните от Южна Америка, щяха да научат че въпросният бизнесмен Николов си е намерил майстора на онзи континент и излежава 3 – годишна присъда за източване на кредитни карти. Така че дори много да иска да се яви на делото в България, това няма как да се случи.

Другият трафикант пък отдавна разпуска в кофи шоповете в Холандия без да се тревожи, че е обявен за издирване. Е да, тук са жена му и двете му деца, но спасението на давещите се, си е лично тяхна работа.

Остава висящ въпросът как двама души, с отнети паспорти и мерки за неотклонение, са успели да напуснат пределите на държавата. Той обаче е по-скоро риторичен. Примерите за клиенти на нашето правосъдието, които не са имали нужното търпение да изчакат присъдите си, а са избрали да прекарат остатъка от живота си в Южна Африка, Дубай, Коста Рика, Тайланд и други държави с „ужасен” климат, с които България няма договор за екстрадация. Около 17 000 души се издирват, без особен успех.

Въпросът защо разследването е продължило цели 5 години също е резонен. Делото е пропътувало разстоянието от Русе до София, а след това от София до Пловдив, тъй като с него са се занимавали различни съдилища. Може би отговорът се крие в количеството намерена дрога. Ако беше 6 грама, виновните отдавна щяха да са зад решетките с 5-6 годишни присъди.

Така че, да се надяваме разследването на аферата с 400 кг хероин да приключи в по-кратки срокове.Това се прави, за да не стане така че  виновните да се окажат на летището с бански и слънчеви очила в ръчния багаж.