През 60-те години на 20-ти век ЦРУ е използвало хитър метод, за да шпионира Русия и по-конкретно да разбере повече за нов радар на руснаците, съобщава онлайн изданието BusinessInsider, цитирано от vesti.bg. Нова порция разсекретени документи от ЦРУ описват метода, който е разчитал на помощта на Луната.

Първоначално шпионският самолет U-2 е снимал гигантска нова антена в Русия, близо до полигон за тестване на ракети. ЦРУ и останалите агенции искали да разберат повече за антената, която преценили, че е част от радарна система. Разузнавателната агенция преценила, че използването на самолети за нови снимки не е добра идея.

Вместо това решила да приложи практиката на военните от 1946 г. Тогава те открили, че Луната е подходяща за отразяване на сигнали и може да се използва за улесняване на комуникацията между отдалечени кораби и бази.

Методът на ЦРУ включвал използването на множество антени, които да се насочат към Луната и да чакат момент, в който руската антена ще изпрати сигнал до обект, който е пред Луната. По този начин антените трябва да уловят отразения от Луната сигнал и да го анализират, за да разберат как работи радарът на руснаците. Разбира се, това е свързано с доста чакане и улавяне на точния момент.

След две години търпение, през 1962 г. руснаците направили грешка и без да искат отразили радарния сигнал, но не от Луната, а от собствен тест на ядрено оръжие. То създало йонизиран облак, който отразявал сигналите.

През 1964 г.  ЦРУ вече имало готова специална установка, която била кръстена "кокошарника". Тя можела редовно да улавя отразен от Луната радарен сигнал на СССР. Оказало се, че руснаците точно започнали да използват Луната за отразяване на сигнали с тренировъчна цел. Така ЦРУ можело да събира данни доста по-дълго, при това с по 30 минути непрекъснато излъчване.

Всичко това дало доста информация на ЦРУ. Разследването заключило, че става дума за доста сложен радар, който не само може да идентифицира и следи индивидуални цели, но и няколко едновременно и да сменя фокуса си върху тях. Системата е била много бърза и затова се смята, че е била управлявана от компютър. Допълнителните анализи и информация показали още, че става дума за система за следене и потенциално обезвреждане на балистични ракети. Данните били достатъчни за американците да могат да направят нейно противодействие и да си върнат предимството.