С първата си титла от сериите Мастърс най-добрият ни тенисист Григор Димитров влезе в пантеона на най-големите в този спорт в момента. Всъщност той е там още отпреди три години с достигането до полуфинала на Уимбълдън и влизането в Топ 10 на света. Но увлечени в постоянните ни претенции към националните ни герои, някак си не го оценихме подобаващо. Използвайки спада във формата му, продължил цели две години, постоянно надничахме под завивките му и го упреквахме в липса на патриотизъм заради решението му да не играе за Купа Дейвис и на първото издание на турнира в София. Защото някои тънкости на тениса просто ни убягват. Като например, че колкото и да е авторитетна, Купа Дейвис не може да се сравнява с европейките и световни първенства в колективните спортове, и че най-големите тенисисти рядко играят за националните си отбори, защото програмата им през цялата година е убийствена. Или че подобни решения често не са приоритет на самия тенисист, а на спортно- техническия му щаб.

Крайно време е да осъзнаем – Григор е национално богатство. Преди години едва ли някой е допускал, че ще имаме предствител в Топ 10 при мъжете. Най-доброто постижение на мъжкия ни тенис бе влизането в Топ 100 на Орлин Станойчев още през 90-те години – под номер 96. При жените винаги сме се възхищавали на постиженията на сетри Малееви и на Цвети Пиронкова, ето че вече си имаме и гордост при мъжете, където конкуренцията е наистина жестока. Често се ядосваме на загубите му и когато си намерим повод - го обвиняваме в липса на патриотизъм. А трябва да сме му благодарни, защото за момента той е най-конвертируемият ни продукт и най-голямата реклама на България. Макар че се изгради като голям тенинист далеч от пределите и.

Няма друг спорт, в който да се играят толкова много мачове за един сезон. И в който сезонът да продължава 11 месеца в годината. Само най-великите като Федерер и Макенроу за цяла година са допускали поражения, които се броят на пръстите на едната ръка. При тази натоварена програма много често загубите се оказват задължителната стъпка към нови победи, тъй като оказват и разтоварващ ефект. А в тениса дори има и планирани такива. Защото няма как да се спечелят три поредни турнира в рамките на месец. Така че нека не сваляме Димитров от заслужения му пиедестал още след следващата несполука. Тя е част от играта. По-важно е кога и как ще натиснеш спусъка. Както го направи Гришо в Синсинати.

А на онези, които смятат, че времето му изтича, ще припомним какво правят прехвърлилите 30-те Федерер и Надал през този сезон. И че Стан Вавринка спечели първата си от трите титли в Големия шлем на 29 години.